Само за двайсет секунди Мърсър установи, че не харесва Хайд. С повечето високопоставени държавни служители бе необходима поне минута.
— Вие ме потърсихте — предпазливо каза той, усещайки, че влиза в капан. — Какво мога да направя за вас?
— Направо към въпроса. Това ми харесва — рече Хайд, сякаш Мърсър му се бе обадил. — Добре. Може би имам работа за вас. Нещо по вашата специалност, така да се каже.
— Не знаех, че Държавният департамент се занимава с минно-геоложки проучвания. — Мърсър се опита да не издаде презрението си.
— Не, но е малко трудно да ви обясня по телефона, ако разбирате какво имам предвид.
На Мърсър вече му писваше от сладникавата благосклонност на Хайд.
— На бюрото ми попадна нещо подходящо за уникалния ви талант — продължи заместник-държавният секретар. — Разпитах тук-там. Носи ви се славата, че се заемате с трудни неща. Знам какво сте направили в Хавай преди няколко години и какво се е случило в Аляска миналата година. Предложението ми не е толкова вълнуващо, но със сигурност е не по-малко предизвикателство. Последната дума накара Мърсър да потрепери.
— Да речем, че единствено вие имате нужната квалификация да помогнете на милиони хора. Ако това не изостря любопитството ви, нищо от онова, което ще ви кажа, няма да го направи. Бих искал да се срещнем. Утре в един в моя кабинет?
— Не. — Мърсър щеше да се срещне с Хайд, но в преговорите с човек, който иска нещо, беше най-добре веднага да се установи кой контролира положението. — Защо не се видим в дванайсет в хотел „Уилард“? Ще ме почерпите един обяд, докато разговаряме.
Хайд се засмя.
— Много добре. Знаех, че цената ви ще е висока. Но ще си заслужава. И за двама ни. Утре на обяд.
— Да — съгласи се Мърсър и затвори.
„Какво беше това, по дяволите?“ Той се облече и тръгна към „При Дребосъка“, осъзнавайки, че напрежението, което го бе обзело сутринта, е изчезнало.
Подслушвачът изчака няколко секунди, докато и двете страни прекъснаха линията, и после започна да пише на компютъра пред себе си. Шефът му стоеше зад него и наблюдаваше екрана, докато подслушвачът се опитваше да проследи сигнала от чутия разговор.
Мебелите във всекидневната в апартамента на Колидж Парк бяха традиционни, но двете спални не приличаха на другите в луксозния комплекс на няколко пресечки от Университета на Мериланд. В едната имаше бюра, компютри и всевъзможни средства за комуникации. На стената бе окачена голяма карта на града. В другата бяха сложени три легла, наредени толкова близо едно до друго, че между тях имаше само тясна пътечка. Членовете на екипа, който използваше апартамента, спяха на смени и дежуряха денонощно, за да не ги изненада някой.
— Това е невписан в указателя номер в района на Вашингтон. Дай ми секунда да го проследя — каза подс-лушвачът.
Компютърът забръмча трескаво, стеснявайки кръга на невписаните номера, докато намери онзи, който търсеше. Използваните в издирването алгоритми бяха най-сложните в областта на кодираните комуникации и скъсяваха наполовина времето, което обикновено бе необходимо, за да се проследят телефонните разговори.
— Филип Мърсър — уведоми подслушвачът шефа си. — Адресът му е в Арлингтън. Компютърът ще направи разпечатка на разговора им.
— Имаш ли нещо за него в архивите?
Подслушвачът изчисти екрана и влезе във внушителната база данни. След миг се появи досието на Филип Мърсър. Шефът, среден на ръст мъж на около четирий-сет години, с черна къдрава коса и проницателни черни очи, прочете досието и запамети всичко само с един поглед. Това не беше вродено, а придобито умение.
— Знам защо Хайд се обади на геолога — заяви водачът на екипа, сетне повика мъжа от предната стая на апартамента. — Ела тук, ако обичаш.
Мъжът беше облечен в обикновен сив костюм, който се сливаше със стените на спалнята. Той притежаваше способността да става незабележим за погледите на околните, талант, необходим за тайните агенти.
— Сър, Хайд пак се обажда по телефона — намеси се подслушвачът и притисна слушалките до ушите си.
Шефът заведе другия агент в кухнята, за да не пречат на отговорника по комуникациите да си свърши работата.
— Искам денонощно наблюдение на човек на име Филип Мърсър. Хайд може да го включи в играта, затова трябва да знаем всичко за него. Ще му направя пълно проучване, колкото е възможно по-скоро, но искам екипите веднага да отидат на мястото.
Мъжът кимна.
— Имам чувството, че това е човекът, когото чакаме — добави шефът. — Вземи колкото мъже са необходими и засега предположи, че Мърсър познава методите на контранаблюдението. Ясно ли е?