Илия Богданов, Данаил, Боне и Геле. След това дотича Тушков, накрая и Симо.
И тъй вървяха Минчовци в утрото и усилваха крачката постепенно към голямата закусвалня на гарата. Тя всеки момент щеше да отвори вратите си.
Пълна с народ като тях, с трудни, но разрешими задачи и — боже — с топли чорбици.
Информация за текста
© 1987 Дончо Цончев
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Дончо Цончев. Протоколи и измислици
Народна младеж, София, 1987
Редактор: Благовеста Касабова
Художник: Димитър Трендафилов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15761]
Последна редакция: 2010-04-03 11:30:00