— Мамка му!
Хулиан го погледна учудено.
— Аз съм от Барса. Още от времето на Кройф — обясни Елиас.
Хулиан не успя повече да се сдържи:
— Слушай, не ставам да те фрасна, защото съм сигурен, че ще ми го върнеш двайсет пъти. Но би ли ни казал какво става тук?
Амелия се опита да успокои колегата си:
— Хулиан, моля те!
Сотока направи успокоителен жест с ръка към младата жена.
— Няма нищо, не се притеснявай! — каза любезно — Остави Хулиан да говори! Но колко съм невъзпитан! Как се казваш?
— Амелия Фолк.
— Каталонска фамилия.
— Каталонка съм, както и ти.
— Да, но родителите ми са от Галисия. А това има значение.
Елиас погледна Амелия с усмивка.
— De quina ùpoca ets?
— De finals del segle XIX.
— Parles un catalù preciùs.
— El teu tampoc estù malament
— Ultimament el practico poc, la veritat. ùs un plaer poder ferho. I mùs amb una dona tan bonica com tu.11
Хулиан гледаше втрещен.
— Чакай малко!… Какво се опитваш да направиш? Да не сваляш колежката ми?
— Идеята не е лоша… макар че не бих направил нищо, което да я притесни. Аз съм рицар, в истинския смисъл на думата. И съм граф. Длъжен съм да се държа като благородник.
— Но ти не си Бернардо дел Карпио. Ти си самозванец.
На Елиас не му хареса тонът на Хулиан.
— Елиас Сотока вече не съществува. Аз съм Бернардо дел Карпио.
Хулиан хвърли тревожен поглед към Амелия.
— Било е клопка. Сега сме в ръцете на луд човек.
— Не съм луд. Само дойдох да живея в епоха, когато всичко е просто и честно. Не както в Министерството. Там още ли управлява Салвадор?
— Да — отвърна Амелия.
— Страхотно! Предполагам, че Ирене и Ернесто също са там.
— Така е.
— Една предателка и едно сервилно мекотело! Какво трио! Дори в „Тримата амигос“…
— Те са ни колеги! — прекъсна го Амелия в опит да ги защити.
— Не им се предоверявайте! Всъщност съветът ми е излишен, защото няма да ги видите повече.
— Как така няма да ги видим? — възмути се Хулиан. — Имаме намерение да се върнем. И то заедно с теб. Получихме молбата ти за помощ, твоето „писмо в бутилка“. Дойдохме да те измъкнем от тук.
— Не беше зов за помощ.
— Тогава какво е? — пожела да узнае Амелия.
Елиас я погледна с нежност.
— Скоро ще разберете. Тази вечер съм организирал вечеря във ваша чест. Надявам се да не сте вегетарианци.
После стана от стола.
— Ще разпоредя да ви заведат в покоите ви. Може свободно да се разходите из замъка. Но не правете глупости!
И излезе от салона, а Хулиан и Амелия останаха, потънали в недоумение.
— Разхлопала му се е дъската — отбеляза агентът.
Амелия сякаш не разбра какво иска да каже с това, но нямаше време за повече обяснения, защото цяла свита от слуги и стражи влезе в салона, за да ги отведе в покоите им.
X.
В горичката близо до замъка Алонсо замисляше план как да се промъкне в него. Със сигурност спасителната операция вътре щеше да бъде много по-трудна, отколкото в голото поле.
Проклинаше се, че не се бе намесил по-рано. Сега кой би могъл да знае дали Амелия и Хулиан са още живи в двореца? Единствена надежда му даваше фактът, че не ги бяха убили по пътя. Ако имаха заповед да ги ликвидират, щяха да го направят още в обора. Затова Амелия му бе дала знак да не напада, когато я заслепи с огледалото.
Алонсо се замисли за нея. Когато постъпи в Министерството, не можеше да си представи как така ще го командва жена. Сега обаче му беше напълно ясно, защо тя му беше началник. Беше умна. В живота си не познаваше по-умен човек от нея. Въпреки че бе дама, имаше поведение на боец. Под нейно командване се чувстваше спокоен. Амелия мислеше, а той действаше. Мисленето го изнервяше. Може би колкото нея действието, когато й се налагаше в определени ситуации. Тогава идваше неговият час.
Сега обаче трябваше първо да мисли, а после да действа. И това отново го накара да изпитва безпокойство.
Внезапно до него стигнаха женски викове:
— Моля те, не ме наранявай!
Веднага след това се чу звук, подобен на раздиране на чаршаф. Някакъв плат. Познаваше го от войната — така правеха полеви превръзки с турникет. Но виковете показваха, че не става дума за спасяване на крайник, а по-скоро за насилие.
11
От каталонски:
— От коя епоха си?
— От края на деветнадесети век.
— Говориш прекрасен каталонски.
— И твоят не е лош.
— Честно казано, напоследък рядко го практикувам. За мен е удоволствие да го правя, особено с красива дама като теб.
Б.пр.