— Защото господарят така е решил.
Амелия започна да се бои от най-лошото. „Колко си глупава, Амелия!“ За няколко секунди си го повтори многократно. Още на вечерята трябваше да се досети, когато Елиас реагира така кисело на забележката й за самотата му. Или фактът, че я разделиха от Хулиан и я отведоха в покои, достойни за кралица.
Двама мъже с големи усилия донесоха дървено корито, а няколко прислужници с кофи бързо го напълниха с вода. Амелия наблюдаваше с изумление сцената.
Главната прислужница помисли, че тя се плаши да не би водата да е студена.
— Не се тревожете — побърза да я успокои жената, — водата е топла.
Щом мъжете излязоха, две прислужници съблякоха Амелия, която посрещна банята с радост.
После се заеха да я бършат, парфюмират и обличат под зоркия поглед на главната прислужница, която беше така строга с подчинените си, както бе любезна с Амелия.
— Горката Еделфрида! — промърмори жената. — Знам какво значи да загубиш родителите си. Но отсега нататък ще бъдете щастлива с господаря Бернардо.
Еделфрида. Значи вече не беше Амелия, а Еделфрида. Младата жена потърси в гънките на паметта си каквото бе чела по въпроса. Не беше никак лесно. За Бернардо дел Карпио е писано толкова много!
Най-сетне обаче си спомни книгата и кой беше авторът й и цялата се разтрепери.
II.
Силни удари по вратата на скромната стаичка на Хулиан го събудиха от сън. Той веднага отвори очи.
Който бе почукал, не изчака да получи разрешение. Беше Елиас Сотока.
— Добро утро.
Хулиан го погледна, учуден от тази любезност. Не можеше да отрече, че този човек го плаши, но не искаше да му достави удоволствието да го покаже. Затова отвърна с ирония:
— Закуска ли ми носиш?
Елиас не се усмихна.
— Жалко, че мястото на придворен шут вече е заето. Ако не беше, щеше да е твое.
— Какво искаш?
— Да ми помогнеш.
— За какво? — учуди се Хулиан.
— Ще се оженя за Амелия.
Хулиан го погледна с омраза.
— По-скоро бих умрял, отколкото да ти позволя.
— Това беше другият вариант. Благодаря ти, че избра него.
III.
Салвадор бе пристигнал в болницата преди час. От толкова време седеше в чакалнята. Не беше роднина на пациентката и му се наложи да прибегне до връзките си, за да получи разрешение да види Лола Мендиета.
Още от рано сутринта бе започнал да звъни непрекъснато на телефона й, но никой не му отговаряше. Когато най-сетне вдигнаха, не беше нейният глас. Някаква жена му се представи като медицинска сестра от Мадридската онкологична болница.
Веднага нареди на Ернесто да получи информация за състоянието на пациентката. Изпълнителен както винаги, началникът на оперативния отдел бързо узна, че Лола страда от рак на черния дроб с достатъчно много разсейки, за да няма надежда за подобрение.
Ернесто докладва за това на Салвадор и Ирене, които останаха изненадани и донякъде разстроени. Фактът, че Лола беше предала Министерството, не можеше да заличи фантастичното й досие като агент в него.
Салвадор я бе вербувал още като съвсем млада и не и беше нужно дълго обучение, за да научи правилата на Министерството.
След края на Гражданската война15 на Лола Мендиета й се беше наложило да избяга във Франция, където бе вербувана от Съпротивата. Като неин сътрудник тя се завърна в Мадрид в качеството си на свръзка на съюзническите сили. Това не беше първата й възможност нито в професията, нито в живота. По време на Гражданската война беше симпатизирала на републиканците, но помощта й за тях бе незначителна. Родителите й бяха привърженици на десницата и считаха, че Националното въстание16 е добро решение за онова, което те наричаха „тежки политически размирици“. Според тях щеше да е добре някой да въведе ред. И вярваха, че Франко е човекът, който ще го направи.
След загубата на републиканците Лола се беше примирила с рухването на идеалите си и сред толкова болка и мизерия бе решила, че единственият изход е да се включи и да помогне за възстановяването на страната. Такова възпитание беше получила от баща си, когото обичаше толкова много, че бе решила да го послуша. Скоро обаче всичко отново се обърка.
По странна ирония на съдбата баща й бе обвинен, че помага на републиканците. Предприятията му (в електродобивния бранш) бяха твърде апетитни за завистниците, както и имотите му (голяма къща на улица „Серано“ и имение близо до Ел Ескориал). Изпратиха го в поправителен лагер, което го съсипа. Здравето му беше крехко и там се разболя от пневмония, която го довърши. Лола и майка й решиха да се преместят във Франция, където имаха роднини. Там ги бе заварила и Втората световна война. Този път обаче Лола взе активно участие, ставайки един от най-успешните шпиони на Съюзниците. Образованието й много й помагаше. Беше от буржоазно семейство и с впечатляваща обща култура. Експерт по средновековно изкуство, но любовта й се разпростираше върху произведения от всички епохи. Освен това говореше френски, английски и немски.
15
Гражданската пойна в Испания (1936–1939), след която на власт в страната идва режимът на генерал Франко. — Б.пр.