След опита й в Съпротивата Министерството бе проявило интерес към нея. Лола постъпи с желание да поправи всички грешки от миналото, но ръководството беше непреклонно — историята не биваше да се променя. Тя така и не успя да се примири с това и използва една мисия във времената на Карлистките войни17, за да „изчезне“. Беше засечена обаче по време на Войната за независимост от патрул на Министерството, изпратен да спаси Непоколебимия от вражески атентат.
Беше станала снайперистка. И експерт по аукционите на произведения на изкуството и археологически находки. Освен това беше интертемпорален посредник и се бе възползвала от правото си да пътува, докато успее да фотографира книгата с порталите на времето, преди тя да бъде частично изгорена при пожара в синагогата на Толедо през XV век. От нея знаеше за портали, за които Министерството нямаше информация.
Сега Салвадор се надяваше да прибегне до познанията й, за да спаси патрула, заловен от Елиас Сотока в IX век. Трябваше да постигне споразумение с жената, която толкова дълго бе преследвал.
IV.
Салвадор остана изумен, когато видя Лола. От красотата й бе останал само спомен. Крайната й слабост предвещаваше скорошна развръзка. Гласът й едва се чуваше.
— Проклетият Дароу… Методът му за телепортация предизвиквал рак. А той не ни предупреди. Всяка мисия ни е доближавала към края като овце към кланица.
— Затова ли го уби?
Лола кимна.
Салвадор не знаеше как да започне. Беше му неудобно да я моли за услуга, предвид състоянието й, но нямаше друг изход.
— Патрулът на Амелия беше заловен през 808 година в замъка Салданя. Порталът е разрушен.
— От кого?
— Елиас Сотока.
— Друг ренегат като мен.
— Много по-лош от теб.
Лола събра сили да се усмихне.
— Искаш да ти дам спасителен портал?
— Има ли такъв?
— Трябва да погледна в книжата си.
Салвадор не смееше да я помоли за това. Лола обаче отгатна желанието му.
— Първо ще ти дам портала, ако има такъв. Знаеш, че в онова време не са много. Ще го направя заради Амелия. Винаги съм я считала за мой естествен наследник. Не заслужава да остане във време, когато жената е струвала колкото една крава.
Салвадор кимна.
— После иде ти дам книжата си. Но ще искам нещо в замяна.
— Какво?
— Да ме спасиш. Мен и всички агенти на Дароу.
Заместник-министърът се замисли за секунда. После се съгласи.
V.
Според легендата Еделфрида била красива девойка, дъщеря на беден селянин. След като той умрял, останала единствено на грижите на майка си. Всъщност Еделфрида била осиновено дете. Непознат граф я бил оставил при селяните, за да я спаси, преди да загуби живота си в онези размирни времена.
В действителност всичко това било измислено от някой си Джордж Монтгомъри, който пресъздал живота на Бернардо дел Карпио в романтична повест през 1834 година. Според това произведение Еделфрида станала негова жена. От всички възможни версии Елиас Сотока бе избрал тази, която най-много подхождаше на плановете му за нов живот. И бе запазил най-романтичното място в легендата за Амелия.
Когато младата жена му разказа всичко, което знаеше за Еделфрида, Елиас остана дълбоко впечатлен.
— Сигурно имаш фотографска памет?
— Да.
Младата жена обаче имаше намерението тя да задава въпросите.
— Искаш да съм твоята Еделфрида?
— Точно така.
— Няма да стане.
— Ще стане!
— А Хулиан?
— Той е убил твоите осиновители, тези нещастни селяни… Заслужава да умре. Сам се съгласи.
17
Поредица от граждански войни през XIX век, водени от претендента Карлос Мария Исидро и привържениците му срещу законната кралица на Испания Исабел II. — Б.пр.