При пътуването си до обсадата на Балер Хулиан се бе запознал с крал Филип V, бе видял жестокостта на Вампирката от Равал4, бе срещнал Ломбарди, побъркан (и с право) по всякакви мистерии и конспирации, благодарение на когото можа да види лице в лице самия Христофор Колумб, преди да е продал проекта си за пътуване до непознати земи на Католическите крале на Испания.
При всичките си мисии винаги си спомняше какво му бе казал навремето Салвадор — че няма право да подведе другарите си.
Не можеше да забрави и как преди заминаването му за Куба го бе обвинил, че е „шампион на егоистите“. Защото му каза, че ако бе спасил Майте, никога нямаше да постъпи в Министерството и вероятно Непоколебимия5 и Лопе де Вега щяха да умрат преждевременно. Както Ернесто или Алонсо…
Дали всичко това бе истина или просто хитрина на стария заместник-министър?
Сега нямаше повече време да мисли за това.
Ангустиас им се усмихна.
— Шефът ви очаква.
V.
На екрана на монитора — снимка на Енрике Асенхо. Фотографиран фотограф.
Салвадор започна речта си:
— Енрике Асенхо Мартинес, петдесет и осем годишен, фотограф, специализиран по въпросите на изкуството. По-точно — средновековни ръкописи.
— За Министерството ли работи? — попита Амелия.
— Не — отговори Ирене Лара.
— Някакво нарушение ли е направил?
— Не.
Салвадор намали обхвата на възможностите.
— Не ви караме да го търсите — им съобщи той. — Отлично знаем къде се намира. Приет е в болница след шока, който получил, когато прочел това.
Образът на фотографа изчезна от монитора и мястото му бе заето от страницата от ръкописа, предизвикала припадъка му.
Алонсо се приближи до екрана и прочете на глас бележката на Сотока:
— „Казвам се Елиас Сотока и съм заседнал в 808 година в замъка «Салданя». Обадете се на 702 400 400! Спешно е. П.П. Този ръкопис не е копие, оригинален е, тъпанари!“.
— Елиас Сотока… — повтори Ернесто.
На екрана на монитора като по заповед се появи образът на Елиас Сотока. Мъж на около четирийсет години, мургав, с остри черти и очи, в които кипи живот. Сякаш виждаха кой наблюдава снимката.
— За кого става дума? — попита Хулиан.
На въпроса му отговори Ирене:
— Беше един от най-добрите ни агенти. Подкрепи Лейва, когато се опълчи срещу Министерството, но така и не успяхме да го заловим.
— Точно така — потвърди Салвадор.
Патрулът се спогледа тревожно.
— Значи е помагал на Лейва, когато за малко не уби кралица Исабел II? — попита Ирене.
— Не. Изчезна след първия бунт. Явно е имал разногласия с Лейва. Беше, как да кажа… по-радикален.
Хулиан не можеше да повярва на ушите си.
— По-радикален от Лейва! — възкликна. — Възможно ли е?
Думите му накараха Ирене да сведе очи. Още изпитваше болка, когато станеше дума за Лейва.
— Да не изпреварваме събитията… Това прилича на зов за помощ — предположи тя.
— Или на клопка — уточни Ернесто.
— Защо да е клопка?
Салвадор се намеси в отговор на въпроса на Амелия:
— Сотока беше наш експерт по осми и девети век. Никой в Министерството не познава онази епоха по-добре от него. Дори и сега. И е човек на действието. Съмнявам се, че нещо може да го свари неподготвен.
После погледна към Ирене и й предостави думата. Без да губи време, агентката допълни най-подробно информацията, както обикновено. Сотока бил специалист по военни и разузнавателни ситуации.
— Една от най-важните му мисии беше през 778 година при обсадата на Сарагоса от Карл Велики, която приключва с битката при Ронсево.
— Първата или втората? — я прекъсна Амелия.
Салвадор я погледна с възхищение.
— Малцина знаят, че е имало две.
Алонсо разрови в паметта си, преливаща от рицарски спомени.
— При Ронсево не беше ли убит Роланд?
— Така твърдят историята и литературният епос — отвърна Амелия.
— Кой е този Роланд? — се поинтересува Хулиан.
Ирене искрено се изненада.
— Не си ли чувал „Песен за Роланд“?
— Не, но ако ми я изтананикаш, мога да опитам да я изсвиря на пиано…
4
Енрикета Марти, по прякор Вампирката от Равал (р. 1868 г.), е в основата на черна легенда за отвлечени и убити деца в Барселона. — Б.пр.
5
Хуан Мартин Диес, с прякор Непоколебимия, е испански военен, известен с приноса си за страната при отблъскването на Наполеоновото нашествие. — Б.пр.