— Невероятна си, Буби! Има ли епоха, за която не разполагаш с дрехи?
— Малко са. И ако нямаме нещо в наличност, се обаждаме на Корнехо.
Започнаха да се преобличат. Всяка една от предоставените им дрехи изглеждаше стара, дори зацапана. Обаче бяха чисти. Въпреки това не можа да прикрие недоволството си, когато му надянаха нещо като мрежа под расото.
Алонсо беше още по-раздразнен.
— Приличам на палячо — оплака се той.
Амелия се опита да посмекчи определението.
— По-добре би било да кажеш, че приличаш на трубадур.
Хулиан се дооблече и после огледа Амелия. За пореден път се убеди в нещо, което вече знаеше — тя бе винаги красива, независимо от кой век бяха дрехите й.
В гардеробната влезе Ернесто. Носеше кожена торба за Алонсо.
— В случай че ти потрябва Божията помощ.
Алонсо само кимна.
Хулиан и Амелия не попитаха нищо, защото знаеха, че в торбата се намират някакви оръжия. Шефът на оперативния отдел имаше този навик — снабдяваше Алонсо с оръжия, които можеха да му потрябват по време на мисия. Освен тях боецът винаги носеше със себе си и двама неотлъчни свои приятели — кинжала си и пистолета Глок.
Хулиан вече беше свикнал. Както и Амелия. При първите мисии на патрула им беше неприятно, че Алонсо е въоръжен до зъби, но скоро се убедиха, че това обстоятелство им дава безценна допълнителна сигурност. Както и уменията на Хулиан да се грижи за здравето им.
Амелия се бе замислила. Използваше изключителната си памет, за да документира всеки случай, да разграничи истината от измамата. Мисията й бе да предпази историята от промени, а за тази цел първо трябваше да я познава. Младата жена владееше материята по-добре от всеки друг.
Хулиан имаше за задача да се грижи за здравето на другарите си, в случай че бъдеха ранени или се разболееха. Знанията му често се превръщаха в разменна монета във времена, когато един аспирин имаше ефект на истинска магия. Освен това той беше и човек с голям опит. Във всички векове има хора като него — обикновени, но преживели много и натрупали богат житейски опит.
Алонсо, от своя страна, беше типичният испански войн на всички времена. Той им служеше като бодигард и ударна сила. Но не брутална. В неговия случай силата бе съчетана с необикновен интелект. Затова бе оцелял в толкова битки. Знаеше кога не бива да се бие и че трябва да го прави само когато има възможност да победи. Сред природата се чувстваше в свои води. Сетивата му не бяха увредени от замърсяванията (макар и вече да усещаше неблагоприятните им влияния). Умееше да се вслушва в тишината на птиците, известяваща, че някой е нарушил пространството им. Ако се наложеше, можеше и да убива. Нито Амелия, нито Хулиан биха издържали изпит по тази дисциплина. Дори ако е застрашен собственият им живот.
Освен торбата за Алонсо, Ернесто носеше и други неща — монети от онова време, две изображения на Елиас Сотока (една снимка, която, разбира се, не биха могли да покажат на никого, и един портрет, рисуван от Веласкес) и най-важното — карта на местността. Разгъна я върху масата и започна да им посочва ключовите точки, за да не загубят ориентир. Приличаше на рецепционист в хотел, който обяснява на новопристигнали туристи как да се движат из града.
— Най-близкият портал на времето в графство Салданя се намира на тази поляна близо до река Дуеро. Точно тук.
— Няма ли по-близък? Този е прекалено далеч — оплака се Хулиан.
— Този не само е най-близкият, но и единственият.
— В такъв случай ще ни свърши работа — отбеляза Хулиан с примирение.
Ернесто продължи да обяснява:
— В границите на графството най-близкото село до замъка е това. Сега вече не съществува. Казва се Ремедал де ла Хоя. — Погледна косо към Хулиан и добави: — И моля, без остроумия!
Хулиан му отвърна безмълвно с невинна физиономия, изразяваща: „Нямаше да кажа нищо“.
Както винаги с желание да се направи на важен, Алонсо попита кой е бил по онова време крал на Кастилия.
— Тогава Кастилия още не е съществувала.
Отговорът на Амелия го остави напълно поразен:
— Нима Кастилия не е съществувала винаги?
— Не и в днешните си измерения, Алонсо. Нито пък Леон. Фактически кралство Леон се отделя от кралство Астурия, а Кастилия първоначално е била княжество в рамките на кралство Леон.
— Не мога да повярвам. А тогава имало ли е крале?
Хулиан направи опит да покаже знания, но безуспешно: