Выбрать главу

— Готските крале ли имаш предвид?

Ернесто кимна. Слава Богу, че не отиваха да изнасят доклади по история. И добре че Амелия беше с тях.

— Не — възрази младата жена. — Готските крале са били преди това… Доколкото си спомням, Алфонсо бил крал на Астурия, Абенд Алла бил емир на Кордоба, а Иниго Ариста управлявал Памплона…

Тя продължи да изброява крале с очи, вперени в тавана, сякаш четеше от страниците на невидима книга, за да разсее невежеството на колегите си. Всъщност визуализираше учебника, по който навремето бе изучавала тези неща. Притежаваше ейдетична, тоест фотографска памет. Перфектно допълнение към природната й дарба да запаметява.

Ако Амелия имаше тази способност, то Алонсо беше жертва на друго обстоятелство — склонност към недоверие. Особено когато му се разкриваше действителност, различна от неговите представи.

— Толкова много крале ли е имало на нашия полуостров?

— Времената са били размирни. Кралствата, образували днешна Испания, са се обособили по-късно.

Испания. Интересно понятие, считано от всички за единно и неделимо, но създадено от отделни парченца с цената на много войни.

Ернесто ги подкани, трябваше да тръгнат незабавно. Излязоха през вратата и поеха надолу по виещите се стълби, докато той продължаваше да им дава инструкции:

— Трябва да сте много внимателни и непрекъснато да бъдете нащрек. Отивате в особено тежка и груба епоха.

„Като дрехите, които носим“, си помисли Амелия, без да изпуска и дума от наставленията на Ернесто, който отново бе подхванал темата за Елиас Сотока:

— Той е присъствал не само при обсадата на Сарагоса и битката при прохода Ронсево. Станал е свидетел и на тъжния край на Педро Жестокия.

— Хубав прякор. На един от моя квартал му казваха така заради страшния му вид — отбеляза Хулиан.

Амелия се засмя.

— Крал Педро бил наричан Жестокия от неговите врагове — обясни тя. — Привържениците му го наричали Педро Справедливия. — После погледна към Ернесто: — Този Сотока има ли и други подвизи?

— Да, много са… Бил се е на страната на Фруела Първи от Астурия срещу емира на Кордоба Абдерахман. Всичките му мисии са считани за успешни. Нивото на познанията му и способността да се адаптира към толкова далечни векове са достойни за възхищение. Особено ако се има предвид, че Елиас е роден в Матаро през седемнадесети век в рибарско семейство.

— Значи е каталонец като мен?

— Така е.

— Участвали ли сте заедно с него в мисии? — въпросът на Алонсо бе отправен към Ернесто.

— Да. И не сме имали оплаквания, докато Лейва не се разбунтува и Сотока застана на негова страна. После всичко се промени… — Ернесто се замисли за няколко секунди, вероятно за да си припомни моменти от общото им минало. След това добави: — Но е възможно той да е имал оплаквания от мен.

На Хулиан му се дощя да узнае повече подробности, но не успя да го накара да изплюе камъчето. Едва когато ги изпращаше на изхода при портала, Ернесто изказа надеждата си:

— Дано да е било зов за помощ. Сотока заслужава по-добър край от горкия Лейва.

Очевидно чувствата на Ернесто към Сотока блуждаеха в полето на противоречията.

— Когато пристигнем там, ще разполагаме ли с някаква подкрепа? — поинтересува се Амелия.

— Не. В онази епоха Министерството има много малко резиденти. Точно както сега се случва с ЦРУ в Близкия изток.

— Колко наши агенти има на място? — попита заинтригуван Хулиан.

Ернесто го погледна сериозно.

— Николко.

Клопката

I.

В средата на нищото.

Точно на такова място се озова патрулът, когато излезе от навеса, губещ се в полето край река Карион, където се намираше порталът на времето.

Амелия извади картата, за да намери Ремедал де ла Хоя, селото, което през XXI век вече не съществуваше. Щом се ориентираха, потеглиха мълчаливо натам. Не разговаряха заради напрегнатия момент, но ако им се наложеше да го направят, биха изплували противоречиви теми, неприятни и за тримата.

Всеки по свой начин предпочиташе да се съсредоточи върху предстоящите задачи. В крайна сметка мисиите бяха начин да се откъснат от ежедневните си проблеми. Как преди време на Амелия или на Хулиан би им хрумнало, че ще стане така? Как Алонсо би повярвал, ако му кажеха, че ежедневието му ще протича през 2016 година? Затова би предпочел да не казва нищо на никого.