— Успех, другари! В името на Отца и Сина и Светия дух!
Свещеникът знаеше, че в този момент се нуждаеха от благословия. Всички се прекръстиха, макар и някои да не бяха вярващи. В подобна ситуация всяка подкрепа беше от полза.
Ернесто се вгледа в мъжете наоколо. Бяха около петдесетина, с бледи лица, хлътнали очи и измършавели тела. Тези храбри хора бяха успели да организират бягство и да прокопаят три тунела без никакви помощни средства и за невъобразимо кратко време.
Няколко души влязоха в тунела, наречен „Арамис“, и поеха към края му, водещ към свободата. Първи тръгнаха хората, които го бяха прокопали. Бяха подредени според заслугите им за делото. Лола и Ернесто се бяха присъединили към плана последни и трябваше да чакат, да чакат и пак… да чакат.
XI.
Прокопаването е било тежка и сложна задача. Тунелът имаше точно такъв диаметър, че да може да мине възрастен човек със среден ръст. Въпреки това обаче се усещаше клаустрофобия. Влагата във въздуха, малките срутвания на почва при преминаването на бегълците и пълният мрак правеха пътя безкраен. Сякаш никога нямаше да свърши…
Водач на групата бе Луи Жубер, първоначалният автор на плана за бягство. Преди задържането си Луи бил активен член на Съпротивата, но от две години бе затворник в Гюрс и вече не можеше да издържа и една минута повече в този ад. Ако останеше още ден в лагера, чувстваше, че ще умре. Най-много искаше да намери майка си и баща си, Доминик и Емил. Бяха много възрастни. За последен път ги бе видял в обсадения Париж. От дълго време не беше чувал нищо за тях, но беше убеден, че са добре. Предчувстваше го.
Луи продължи да се промъква през галерията. Оставаха няколко метра до края. Тогава беглецът извади лъжица, за да прокопае финалните сантиметри от изхода към повърхността, които нарочно бяха оставили, за да не бъде забелязана дупката от часовите. Извика на останалите, че краят е близо и остава съвсем малко.
— Търпение, другари!
Чуваше дишането им все по-близко зад себе си. Чуваше възторжени възгласи. Поздравления. Бяха на крачка от изпълнението на невъзможната си мечта.
Луи започна да дълбае земята с лъжицата.
В бараката вече бяха останали много малко хора, които чакаха да влязат в тунела. Лола и Ернесто нямаха търпение да дойте и техният ред. Внезапно отвън долетя шум. Всички присъстващи притаиха дъх. Секундите, докато разберат какво става, им се сториха цяла вечност. Ернесто се доближи до вратата. През цепнатина между дъските успя да види, че двама войници се бяха запътили да сменят дежурните. Не ги грозеше опасност.
Лола обаче отново усети лошо предчувствие — същото като в Канфранк, — че нещо не е наред. Нейната интуиция. Не каза нищо. Какъв смисъл имаше? Бяха в ръцете на съдбата, на Провидението, на времето…
Обаче интуицията й беше безпогрешна.
С изпоцапано лице Луи прокопа отвора. По кожата си почувства вечерния студ. С пръстите си можеше да докосне свободата. Но щом отвори очи, усети, че точно под носа му има нещо метално. Беше пушка „Маузер Кар 98 К“ в ръцете на германски войник. В същия момент разбра, че никога вече няма да види родителите си.
XII.
Ернесто и Лола само след миг щяха да влязат в тунела. Прегърнаха за сбогом отец Аспиасу и му благодариха за всичко, което бе направил за тях.
Внезапно се чуха изстрели. Всички замръзнаха на място. След миг някои от мъжете, които бяха влезли в тунела, се върнаха обратно в бараката с надежда, че няма да ги заловят на местопрестъплението. Но вече беше късно. Знаеха, че ако ги хванат в опит за бягство, наказанието е смърт. Не бе лесно да го приемат, но пленниците, прекарали повече от седмица в Гюрс, знаеха, че смъртта дебне отвсякъде, на всеки ъгъл, и живее редом с тях, като един от тях.
Мечтата приключи. Бяха само на крачка от успеха. Бяха толкова близо. Обаче не успяха да променят историята. Никой не успя да избяга от концентрационния лагер в Гюрс през онази нощ, нито през която и да е друга, докато накрая съюзническата армия не го затвори година по-късно.
Ернесто и Лола проклеха съдбата си.
Няма подвиг без герой
I.
Джон не можа да мигне през цялата нощ. След опита да ги убият мозъкът му не спираше да обмисля всички възможности. Дори му хрумна вариант да отменят операцията поради липса на информация за случващото се. Бързо отхвърли тази мисъл. Не бяха стигнали толкова далеч, за да се откажат в последния момент.