Алонсо и Джон се погледнаха изпитателно. И двамата се опитваха да предвидят следващия ход на другия. В погледите им се четеше респект, гордост и болка, разкъсваща душата.
В крайна сметка Алонсо разбра мотивите на Джон. Решението си беше негово. Нямаше право да го спира.
— Ще го направя. Ще те оставя да умреш, приятелю. Но не искам да страдаш. Виждал съм прекалено много мои другари да умират от удавяне. Повярвай ми, не е никак приятно.
Джон се усмихна за последен път и му благодари.
— Тогава ме удари, удари ме силно, Алонсо! Така ще изгубя съзнание. Ще заспя и ще сънувам, че съм център-нападател на „Юнайтед“, както мечтаеше баща ми…
Алонсо изтри сълзите си. Налагаше се да вземе най-трудното решение в живота си. Но беше сигурен, че постъпва правилно. Дължеше го на Джон.
— Ще отидеш при съпругата си, приятелю… Мисли за това…
Джон кимна, благодарен за успокоителните думи на Алонсо. После дълбоко си пое дъх:
— Остава ми да уредя само още едно нещо… Моля те за последна услуга.
— Кажи! Ще направя каквото мога.
— Синът ми… Брус… Няма да мога да се сбогувам с него. Искам да го намериш и да му кажеш, че баща му… баща му го разбира. И му кажи, че съм постъпил така заради него…
Алонсо кимна развълнуван. Двамата за последен път си стиснаха силно ръцете и после ги пуснаха.
Тогава юмрукът на Алонсо се сви с целия неукротим гняв, стаен в душата му. Огромен гняв. Безмилостното кроше се стовари върху брадичката на Джон и потопи лицето му във водата. С безкрайна мъка Алонсо хвана главата на приятеля си и я задържа в океана.
След около две минути, които се сториха безкрайни на боеца, Джон Роберт Мартинес издъхна, без да усети никаква болка.
Спокоен и в мир. Както се полага на всеки герой.
Скоро Алонсо излезе от водата, понесъл на ръце трупа на приятеля си. Хулиан и Амелия не казаха нищо, но от очите им потекоха сълзи.
— Това е човекът, за когото историята казва, че никога не е съществувал. Почивай в мир, приятелю. Мисията приключи.
Алонсо успя да изрече само това, а после падна на земята и заплака като малко дете.
Над Пунта-Умбрия започна да се разсъмва.
За съжаление някогашният боец от елитните войски на Фландрия грешеше в едно — мисията не бе приключила. Нищо подобно, едва сега започваше.
Всъщност бе започнала предишния ден. В Лондон.
IV.
Докато членовете на патрула и самият Салвадор си мислеха, че операция „Минсмийт“ е отхвърлена преди дни и си напрягаха мозъците, за да измислят откъде да намерят труп, англичаните бяха взели ново решение с оглед на последните събития — мисията трябваше да бъде подновена.
Опитаха се да се свържат с Джон Робъртс Мартинес, но имаше срив в комуникациите и предвид бързия развой на случващото се решиха, че за момента това не е толкова важно. В крайна сметка той изпълняваше функция на обикновен наблюдател в Пунта-Умбрия. Поне така си мислеха. Никога не би им хрумнало, че рижавият англичанин, най-истинският андалусец сред всички британци, както той сам се определяше, бе дал живота си за изпълнението на операцията. Несъмнено съдбата си бе направила горчива шега.
Агентите на британското разузнаване в Гюрс съобщиха на Дрифтууд, че Лола Мендиета не е издала нищо за намеренията им. Това, заедно с упоритото настояване на Юън Монтагю, доведе до решение да се върнат към първоначалния план. Очевидно нямаха по-добър вариант. Успяха да убедят министър-председателя Чърчил да даде съгласието си да изпратят трупа на майор Уилям Мартин в Пунта-Умбрия.
Времето течеше неумолимо и мисията трябваше да се осъществи. Прегрупирането на войските в Северна Африка беше в пълен ход и нападението на Сицилия трябваше да започне, иначе проклетата война никога нямаше да свърши.
С искрена и широка усмивка Монтагю съобщи на хората си, че работата продължава според първоначалния план. Служителите останаха много изненадани. Отдавна познаваха началника си, но никога не го бяха виждали да се усмихва. Пат саркастично подметна, че утре сигурно ще го болят бузите. Всички се засмяха, дори самият Монтагю. След радостта от добрата новина всички отново се заловиха за работа. Оставаха много неща за довършване. Бяха наясно, че при осъществяването на замисления план можеха да възникнат безброй трудности, изненади и усложнения.