След края на церемонията облякоха спасителна жилетка на трупа. Моряците шеговито наричаха тези жилетки „Мей Уест“, понеже напомняха за впечатляващите гърди на американската актриса. После се увериха, че куфарчето е добре закрепено с белезници за китката на майор Уилям Мартин. След това хвърлиха в морето тленните му останки с всички обичайни почести.
За целите на инсценировката, близо до трупа моряците изоставиха спасителна лодка на Британските въздушни сили. Когато приключиха с всичко, командирът рапортува на началниците си в Лондон за успеха на мисията със следното съобщение: „Операция «Минсмийт» е изпълнена“.
Жалко, че червенокосият Джон не узна това навреме.
Безжизненото му тяло лежеше на дъното на стара лодка, боядисана в бяло и с надпис „Лупе“ отстрани. До него седяха Амелия, Хулиан и Алонсо, който гребеше с всички сили навътре в морето. Въпреки трудното положение и факта, че мъртвият бе техен приятел, дългът им ги мотивираше да продължават. Разполагаха само с минути, за да пристигнат на мястото, където според историческите източници Хосе Антонио Рей трябваше да намери трупа на майор Уилям Мартин.
Джон не бе чел хрониките с информацията за точното място и не бе сложил край на живота си където трябва. Затова се наложи патрулът набързо да осигури лодка и незабавно да отплава с нея към въпросната зона, описана като сцена на историческото събитие. Нямаха време за губене. Проблемът, както и в Канфранк, бе, че събитията избързаха и те не успяха да стигнат навреме.
Два часа преди това Хосе Антонио Рей бе открил трупа на „другия“ Уилям Мартин. Властите се готвеха да го откарат в Уелва за аутопсия. За съжаление членовете на патрула нямаха никаква представа за това.
С помощта на компаса на мобилния си телефон Хулиан определи къде точно трябва да подхвърлят тялото. Засега всичко вървеше по план. Развълнуван, Алонсо внимателно и с почит спусна във водата трупа на приятеля си. Независимо че го познаваше едва от няколко дни, го считаше именно за такъв. После се прекръсти и тримата останаха мълчаливи край Джон още няколко минути. Сега оставаше само да чакат.
Тримата агенти се разположиха на скрито място край брега, за да проследят със силния си модерен бинокъл откриването на мъртвеца, след което да обявят мисията за приключена. Обаче мина доста време след предвидения час, а от рибаря, открил Уилям Мартин, нямаше и следа.
— Нещо не е наред — заяви Алонсо.
— Да изчакаме още малко. Хрониките от онова време не са съвсем точни. Може ние да сме избързали — успокои го Амелия, но думите й не прозвучаха убедително.
— Ами ако сме закъснели? — предположи Хулиан.
Тримата се спогледаха. Не знаеха какво да правят. Тази мисия приличаше на руска рулетка, при която никой не можеше да предвиди какви изненади ги очакват.
— Нека да почакаме още малко…
С тези думи Амелия прекрати разговора и подаде бинокъла на Алонсо, за да продължи наблюдението.
VIII.
— Човек зад борда! Човек зад борда!
Хосе Антонио Рей, младеж от португалски произход, първи забеляза тялото на майор Уилям Мартин. Семейството му бе пристигнало от Ел Алгарве, когато бил малък, още преди Гражданската война, и се настанило в Уелва, за да търси по-добро бъдеще. И така останали тук.
Обикновено Хосе Антонио не излизаше в открито море, а помагаше на рибарите на сушата. Тази сутрин обаче случайността — определящ фактор в нашата история — бе пожелала той да отплава заедно с другарите си. Провидението бе решило името му да остане в историята и точно така стана.
Хосе Антонио посочи на приятеля си Диего Моралес мястото, където бе забелязал трупа. Насочиха се натам. Наблизо намериха надуваемата лодка на Британските въздушни сили, оставена преди малко от подводничарите. Хосе Антонио Рей скочи във водата, за да откарат тялото до брега. Завърза мъртвеца с въжета за лодката и го придържаше, докато Диего гребеше към сушата.
Новината бързо се разнесе из селото.
— Труп! Намерили са труп! — крещеше Рафаел, дребно за възрастта си момче.
Беше най-кльощавият в целия клас и трудно можеха да му се дадат единайсет години, но беше отворен и хитър колкото всичките си съученици от Пунта-Умбрия, взети заедно.