И тримата бяха дълбоко развълнувани, но Алонсо беше направо безутешен. Не можеше да забрави последните мигове с другаря си, последния му поглед, ръкостискането им и накрая смъртта му. Събитията бяха прекалено пресни и жестоки, за да не болят.
Никога нямаше да бъдат напълно забравени.
Вместо цветя, боецът от елитните Фландърски войски положи на гроба му футболна топка.
— За да можеш да играеш футбол, където и да си.
През това време пристигнаха Константино и Белен, приятелите на бащата на Джон, с букет цветя и много натъжени. Жената се приближи до гроба.
— Редовно ще ти нося свежи цветя, Джон. Кълна се.
И наистина изпълни клетвата си. Дори след смъртта на семейството от Уелва най-голямата им дъщеря продължи традицията да носи всяка седмица свежи цветя на гроба на Джон. И така до ден-днешен. Когато и тя си отиде, децата й на свой ред ще правят същото.
V.
През следващите часове патрулът се оказа в много странно положение. Нямаха конкретна работа, но трябваше да останат, в случай че възникне нещо непредвидено. Амелия поддържаше редовна връзка със Салвадор и беше информирана за действията на Съюзниците и на германците по отношение на Уилям Мартин. Двете страни си играеха на котка и мишка, като засега изглежда ролите бяха разменени. За късмет на цялото човечество този път мишката май щеше да надхитри котката.
Привидно нацистите бяха направили всички необходими стъпки, за да проверят самоличността на мъртвия и автентичността на писмата, които бе носил със себе си. Хитлер обаче не вярваше на никого, дори и на смешните си мустаци. Затова разпореди трупът на майор Мартин да бъде похитен от гробището на Пунта-Умбрия и неговите германски съдебни лекари — нямащи нищо общо по думите му с некадърните им испански колеги — да потвърдят причината за смъртта.
Речено и сторено. Нацистката машина се задвижи и германската подводница „У-616“ пристигна на испански бряг в късните часове на същия следобед. Щом паднеше нощта над Пунта-Умбрия, щяха да изпълнят задачата си — да откраднат трупа на Уилям Мартин, да го пренесат на италианска територия и там да установят дали наистина принадлежи на британски офицер, удавил се в Атлантическия океан преди два дни.
Акцията бе проведена бързо и успешно. По германски. За няколко минути двама войници влязоха в гробището, откриха надгробната плоча на Уилям Мартин, разкопаха тялото на Джон и го натовариха на лодка, за да го прехвърлят на подводницата си.
Скрити край пристана, Амелия, Алонсо и Хулиан станаха свидетели на похищението. Амелия видя всичко с бинокъла си.
— Мисията е изпълнена — уведоми тя останалите.
— Наистина ли от това зависи победата ни във войната? — недоверчиво попита Алонсо.
— Да. Десантът в Сицилия е бил началото на края на Хитлер. Когато Съюзниците започнали да освобождават европейски територии, нацистите били принудени да отстъпват, докато най-сетне се провел десантът в Нормандия и това бил краят.
Откакто работеха за Министерството на времето, тази беше една от най-сложните им операции, а може би и най-сложната. И въпреки че много им се искаше да се приберат у дома, мислите им веднага се насочиха към Лола и Ернесто.
Всеки път щом Амелия попиташе Салвадор за тях, заместник-министърът отговаряше, че държат нещата под контрол (макар и да не бе истина). Те трябваше да мислят само за пряката си мисия, но беше невъзможно да не се тревожат за колегите си. Имаха чувство, че са отговорни пред тях.
Германската подводница се спусна и потегли, а членовете на патрула въздъхнаха облекчено. Прегърнаха се и най-сетне се почувстваха спокойни. Всичко бе приключило. Операция „Албондигиля“ бе изпълнена успешно. Нацистите бяха захапали примамката чак до пръчката на въдицата.
VI.
Виши, 1 май 1943 година
Тряс!
Посред нощ вратата внезапно се отвори и с оглушителен трясък се блъсна в стената. Двама войници влязоха и повлякоха Ернесто и Лола, които спяха на пода. Едва успяха да се опомнят и да разберат, че нещата не вървят на добре.
— Къде ни водите? — попита Ернесто с ясното съзнание, че няма да му отговорят.