— Простете, вие ли сте Брус Робъртс?
Младежът се обърна. В очите му имаше някаква тъга и неприкрита празнота. На развален испански попита:
— А вие кой сте?
Алонсо се представи и му разказа, че се запознал с баща му по време на войната. Преди смъртта му обещал да изпълни последното му желание. Дошъл, за да спази дадената дума, макар и след цели две години.
Брус изгледа недоверчиво и хладно непознатия, което извънредно много учуди Алонсо. Беше се надявал на друга реакция. Въпреки всичко той имаше мисия и държеше на всяка цена да я изпълни. С оглед на това, което искаше да каже на младежа, реши да му говори на „ти“.
— Баща ти ме помоли да се закълна, че ще ти кажа… Той винаги е разбирал защо го обвиняваш… Разбирал е защо го мразиш… До последния си дъх се чувстваше виновен за смъртта на майка ти.
Тези думи направо изумиха младежа. Тогава Алонсо му разказа за саможертвата на баща му в името на каузата и последствията от нея за хода на войната. Лицето на Брус се промени от изненада към дълбоко вълнение. Благодари на Алонсо, че го е намерил, и накрая — и как иначе би могло — поръчаха две бири и заговориха за футбол.
Така прекараха цялата вечер…
Джон Робъртс Мартинес никога не бе споменат в учебниците по история, но и никога не бе забравен от близките си.
А това е най-важното.
Винаги.
За сериала „Министерство на времето“
„Времето е това, което е“ е роман, съставен от три истории. В първата пътуваме (надявам се и вие заедно с нас) към 780 година („Принцът на времето“). След няколко връщания към настоящето се пренасяме в 1603 година („След хубавото време идва буря“). Последната история е от 1943 година („Време на шпиони“).
Хронологично трите истории обхващат 19-ти и 20-ти епизод на втория сезон на „Министерство на времето“. Тоест „Време на тайни“ (сценаристи Борха Кобеага и Диего Сан Хосе, режисьор Хавиер Руис Калдера) и „Докато времето ни раздели“ (сценаристи Карлос де Пандо, Хавиер Паскуал и Анаис Шааф, режисьор Хорхе Дорадо).
„Тайните“ мисии са ключови в този роман, като всяка от тях има своите причини да бъде част от повествованието, редом с една допълнително вплетена в сюжета история — на Лола Мендиета.
„Принцът на времето“ е възпоминание за Пабло и за самия епизод. Тази част бе отхвърлена от Испанската телевизия, тъй като главният герой не е позната историческа личност. „Въпреки че харесваме фабулата, можем да си я позволим през втория сезон, но не и през първия“ — с този аргумент категорично ни отказаха и за по-малко от час успяха да ни убедят. Така се работи с редакция „филми“ на Испанската телевизия — позитивно и пестеливо.
Понеже историята си струваше, елементи от нея минаха към други епизоди. В основни линии става дума за Ласарильо де Тормес и персонажа на Лейва. Въпреки че всеки редовен зрител на поредицата веднага би схванал връзката, струваше ми се, че са любопитни и много подходящи за романа.
Основната идея на книгата присъства в целия сериал — за тънката граница, която отделя историята от легендата, въплътена в образа на Бернардо дел Карпио. За едни той е съществувал, за други не. За някои е герой, убил Роланд в битката при Ронсево. За Елиас Сотока, персонаж от нашата история и важен агент от Министерството на времето (повтарям, първообраз на Лейва), е чудесен повод да се превърне в човека, когото по силата на служебните си задължения трябва да пази. Във връзка с това той решава две неща — вместо да защитава историята, да стане част от нея и да изпрати съобщение за това на Министерството на времето.
„След хубавото време идва буря“ и „Време на шпиони“ са точно обратното на първата част — нови истории, които някой ден биха могли да се превърнат в епизоди на сериала. За нас няма значение, че основната линия на романа може да излезе от общия контекст, защото книгата се опира на сериала, но в крайна сметка са две отделни неща. А тези две истории заслужават да бъдат превърнати в образи, както и други, които пазим в компютрите си, но не са филмирани като епизоди по простата причина, че не са икономически съвместими с актуалния ни бюджет. Море, кораби, плажове, пътуване до Уелва от 1943 година, за да се развие шпионски сюжет от Втората световна война или плаване с кораб от Новия свят, натоварен със злато — към днешна дата това са все недостъпни неща от продуцентска гледна точка. Жалко.