За негово учудване тя не само не възрази на увещанията му, а почти веднага се обля в сълзи! Сведе поглед и раменете й започнаха да се тресат от задавени ридания.
Той зяпна. Изобщо не беше си мислил, че при огромното си телосложение можеше изпитва такива чувства.
— Астрид — прошепна той, свлече се на колене пред и се опита да види лицето й — О, Небеса, ти плачеш!
— Аха — изхълца тя. — Просто не мога да повярвам в думите ти, че не бива да притежавам нищо, след като изгубих направо всичко. Всичко! Семейството си. Зестрата си. Дрехите си. Родния си език. Дори и пола си! Нищо не ми остана, след като вашата армия запали палатките ни. Аз съм дъщеря на благородник, а сега живея като слугиня? И за всичко това получавам по една риба сутрин, обед и вечер! „Астрид, недей да правиш това, недей да правиш онова!“ Няма ли поне малко милост у тебе?
Преди да успее да измисли какво да й отговори, Лон стана и я дръпна да се изправи.
— О, Господи, много съжалявам — извини се той, като държеше здраво главата и раменете й. — Нямах представа колко се измъчваш!
— Е, сега имаш, нали! Да ме накараш да се разплача по този начин! Не съм от онези женички, които само седят и реват, но ти успя да ме докараш до там! — С тези думи тя се дръпна и хукна навън от кухнята.
Лон си помисли, че трябва да я последва в това нейно разстроено състояние. Отиде бързо при огнището и свали от огъня вечерята. После излетя от кухнята и хукна към килията си, където може би тя бе отишла.
За негово облекчение беше точно така — намери я там. Беше се изтегнала на сламеника си и раменете й продължаваха да се тресат от необуздан плач.
— Астрид — прошепна той, прекоси стаята и седна до нея.
— О, върни се и довърши приготвянето на вечерята! Чух вече достатъчно за правилата на странната ви религия! Ти каза, че това ще ме накара да се чувствам щастлива, но съвсем сигурно е, че не съм!
— Не съм ти казал, че ще те направи щастлива, дъще. Казах ти, че ще облекчи духа ти, защото някой от ирландците може да те вземе за жена и без зестра.
Тя се обърна, после седна и се облегна на стената, като притисна възглавницата към корема си.
— Да ама не усещам никакво облекчение. Напротив, чувствам се натъжена и ядосана! Ядосана, защото съм се заблуждавала по отношение на религията ти. Мислех, че поне е по-милостива. Опора за слабите и немощните. Но не е така. Много, много по-лошо е, отче! Много е глупаво и безсмислено жестоко! Цялото това робуване, работа до изтощение, докато започнем да заспиваме по пътя към килиите! И за какво? Заради „страдащите“, заради просяците, които дори не познавам. Това е глупост!
Тя очакваше, че отецът отново ще се впусне в някоя от проповедите си. Но вместо това той кротко и се усмихна и я докосна по челото.
— Не е нужно да познаваме всеки един от тези хора, за да им помагаме.
— Аз искам да ги познавам!
— Не жено, защото, щом познаваш собствените си страдания, които преживя през последните няколко дни което разбрах от казаното от тебе в кухнята, ще можеш да разбереш и страданията и загубите на другите хора.
— И какво общо има това с твоя „любещ“ Господ? Къде е той, щом като реколтата на неговите последователи си остава лоша или ги наляга суша? Та нашият най-могъщ бог Фрей е много по-добър, защото ни дава много повече от тази твоя „всемогъща“ сила.
— Питаш — къде е Бог? Той е вътре в нас, Астрид. Той ни дава сила да издържим и да спасим душите си. И ако ти все още не си го разбрала, трябва да виниш за това не Него, а мен. Защото аз би трябвало да ти обясня съвсем просто, че ние не вършим всичко това по задължение, а от любов.
— От любов ли се отказвате от всички земни блага, бръснете главите си, работите от тъмно до тъмно, ядете по малко само два пъти дневно и стоите тук откъснати от света в този каменен затвор, който наричате свещен?
Той не успя да се въздържи да не се изсмее на този дълъг списък от дела в манастира.
— Да.
— Добре, но не това е моето разбиране за любовта!
Той се приближи до нея и приятелски обви ръка около раменете й.
— Да — прошепна той на ухото й, — но точно пък моето разбиране за любов ме накара да те спася от ръцете на Мак Кугън.
Тя вдигна вежди, опитвайки се да схване казаното. Ако тази „любов“, за която говореше, наистина го бе накарала да тръгне да я спасява, то май че щеше да бъде по-добре тя да се постарае да я разбере.
Но в този момент, докато той тихо шепнеше на ухото й, някакво странно усещане я прониза цялата и изведнъж започна да не разбира нищо. В главата й цареше пълна бъркотия.