— О! Само ако посмееш да ме замъкнеш обратно при онези твои ужасни братя, да знаеш, че ще се изплюя в лицата им, кълна се!
Тя го блъскаше и риташе по пътя. Чувстваше се като риба в мрежа, но все пак успя да го ухапе по рамото, докато той я мъкнеше по пътеката към реката.
Брандър обаче не обръщаше внимание на съпротивата й. С внимателни стъпки я носеше при спътниците си и спря само за да им заповяда:
— Качвайте се на конете и да тръгваме веднага — тонът му не търпеше възражения. — Мира спомена по-рано, че на няколко левги на юг има манастир. Така че тръгваме натам, за да бъдем венчани, аз и тя!
— Но какво… какво ще стане с търсенето на Астрид! — каза Рурик очевидно поразен.
— Просто ще трябва да почака още няколко часа, защото сега Мира е по-важна за мен и винаги ще остане такава.
— Това не може да стане — запротестира Мира. — Не искам вече да се омъжвам за тебе, животно такова! Не мога дори да те гледам!
— Не е вярно, жено. Ти ме обожаваш, също както и аз тебе. И щом е така, остава само да се закълнем час по-скоро пред някого от вашите духовници.
— Но ти не можеш да насилваш едно момиче, грубиянино! Това трябва да бъде и нейно желание — отбеляза тя, а в това време Брандър беше стигнал при коня си и я натовари на седлото.
— О, така ще стане, любов моя, защото аз ще те задържа при себе си със или без сватбена церемония. Няма да се връщаш вкъщи. Нито пък при Мак Кугън. Или при който и да било друг мъж! Обеща ми да бъдеш моя и това решава всичко!
Глава 17
На четвъртия ден след като брат му, придружен от Астрид, напусна лагера, Блар О’Фейл бе повикан в палатката на Мак Кугън.
— Привет, вожде. Викал си ме? — поздрави той. Когато влезе под навеса, намери Наял облечен като за битка.
— Аха. Приготви няколко човека да тръгнат с мен.
— Но защо?
Мак Кугън, седнал на един от пътните си сандъци, за да си обуе сандалите, го изгледа намръщено. Не обичаше да му задават въпроси след изслушване на заповедите му.
— Защото човекът, когото вчера изпратих в укреплението, току-що се върна и ми съобщи, че Мира я няма и е изчезнала още през нощта, когато атакувахме лагера на викингите.
— Мислиш ли, че норвежците са я заловили?
— Мисля, че може и да е така, а ти?
— Но защо? Защо са я отвлекли, след като те наполовина са ирландци и искат да се установят в мир на този бряг?
Мак Кугън повдигна рамене.
— Предполагам — защото първо ние откраднахме едно тяхно момиче. Може би искат да я използват като заложник. Което означава, че трябва да минем през манастира на брат ти и да си вземем обратно тая проклета Астрид колкото е възможно по-скоро.
— Ама, предводителю, сигурен съм, че при Лон тя е на сигурно място.
— Може и така да е. Наближава денят на Вси Светии и като тръгне на обичайното си пътешествие до крепостта, не ми се иска моята пленница да пътува заедно с брат ти. Още повече толкова близо до брега където я заловихме.
След тези думи Мак Кугън се зае отново с приготовленията си.
— О, мисля, че Лон няма да направи такава глупост и да я изведе извън манастира, сир. При това там има и други духовници, на които би могъл да я повери.
Мак Кугън поклати глава.
— Не, тя или е в неговите ръце, или в нашите. Не вярвам на никой друг. И тъй като много е възможно нейните сънародници да са тръгнали да я търсят мисля, че е време и ние да тръгнем да търсим тях!
— Добре — отговори весело Блар. Макар понякога да му се струваше, че Наял е прекалено подозрителен. Изчезването на Мира, разбира се, бе нещо сериозно; той знаеше, че не може да разчита кротките хора от племето да тръгнат да я търсят така упорито, както войниците.
— И така, Блар?
— Добре, вожде — отвърна О’Фейл, обърна се и излезе от палатката.
— Приготви някакви завивки и ритуални костюми Може да ни потрябват по време на празника на Бдението на Самхейн. Не искам някой от хората ми да пострада.
Блар отново кимна в знак на съгласие и за пореден път се възхити на предвидливостта на предводителя си. Можеха да се натъкнат на всякакви опасности по време на деня на Вси Светии и предпазните мерки бяха оправдани.
— Конската глава е за тебе, нали господарю?
Мак Кугън се усмихна, поласкан от това, че щеше отново да изпълнява ролята на „Лер Бхан“ — свещената бяла кобила на Бога на слънцето, представляваща символа на плодородието.
— Естествено.
Астрид тежко въздъхна и потопи отново перото си в рога с черно мастило, което май правеше по десетки хиляди пъти на ден. Тя и отец Лон вече работеха пет часа без прекъсване в скрипториума и се чувстваше така уморена, че можеше да заспи веднага. Толкова зле, че може би щеше вече да загуби и съзнание. Виеше й се свят от недохранване и недоспиване, откакто бе дошла в манастира. Не знаеше кое от двете желаеше повече: да се нахрани или да се наспи.