Нейният горещ шепот над ухото му обаче не престана и той усети как краката му сякаш омекват.
— Защо? Вече за втори път ми разкриваш чувствата си. Тогава защо и аз да не направя същото? — Тя кротко се усмихна, а ръцете й в това време бяха успели да стигнат до голото му бедро. — Искаш да се покажеш ядосан. Но истината е, че никога не можеш да ми се разсърдиш, защото си твърде много привързан към мен. Всъщност би направил всичко за мен.
Света майко, помогни му! Той сякаш бе прозрачен за нея. Беше загубил всякакъв контрол върху нея и сега бе негов ред!
Като че ли в потвърждение на това ръката и се премести още по-нагоре и обхвана втвърдената му част. Твърдият захват го накара да усети едновременно удоволствие и болка.
— Господи — изстена той, отпуснат напълно върху стената със силно стиснати очи. — Това е лудост.
Астрид се засмя.
— Не е. Ако питаш мен, това е единственото нещо, което има смисъл измежду всички неща, които сме правили, откакто съм тук.
Отново се изсмя със задоволство. Беше видяла твърде малко голи мъже през живота си — повечето роднини или току-що излизащи от банята. Но никога не бе имала възможност да докосне някой от техните тайнствени израстъци и сега си даде сметка, че бе загубила твърде много.
Това беше толкова… толкова приятно топло, гладко и пулсиращо. При това сякаш оживяваше в ръцете й. Не висеше свободно, както в началото, когато го достигна с ръка, сега се бе насочило към нея в очакване на още ласки.
Лон, чувствайки се изцяло безпомощен, се смъкна покрай стената и неговият „послушник“ трябваше да коленичи, за да продължи занятията си. Това се случваше за пръв път в неговия двадесет и три годишен живот; намери го за приказно.
Тя беше като ангел, покорил го с могъщата си сила. И, Господ да му е на помощ, сега му доставяше такова удоволствие, което надминаваше всичките му духовни преживявания досега.
Той я обичаше. Господи, колко много я обичаше! И не можеше да се въздържи да не й прошепне това.
Когато ръката й почти го доведе до кулминационния момент и той бе достигнал върха на страстното изригване, след което искаше да изрази несъмненото си възхищение към нея, изведнъж ръцете й се сковаха и тя прошепна, че чува някой да идва.
Всичко след този миг представляваше кошмар от трескави движения. Тя трябваше да му помогне да се изправи на краката си, защото се бе отпуснал изцяло в ръцете й. След секунда на прага на скрипториума се появи един монах.
Новодошлият учудено повдигна вежди при вида на двамата свои колеги, безцелно подпрени до стената. Макар че в това нямаше нищо престъпно, все пак не бе съвсем редно; Лон беше сигурен, че по-късно той щеше да го попита. Но сега нямаше такава възможност, защото Лон събра достатъчно сили пръв да зададе въпрос:
— Какво има? — изрече той с достатъчно равен и служебен тон.
— Имате посетители, брат Лон. Жена на име Мира, която заявява, че е от вашето племе, и няколко мъже, които не ми казаха имената си.
— Мира? — извика Лон. — Какво прави тя тук!
Другият монах вдигна рамене.
— Не ми каза. Съжалявам, но тя заяви, че ще говори само с вас.
— Още ли са пред външната врата?
— Да. Аз не я познавам и не мога да гарантирам за нея.
— Добре. Сега ще отида там. Благодаря, братко.
Духовникът кимна леко с глава в знак на съгласие.
После се обърна и изчезна толкова бързо, колкото се беше появил.
— Остани тук, любов моя. Скоро ще се върна — прошепна Лон на Астрид когато се убедиха, че монахът е вече далеч. После залепи една целувка на бузата й и също напусна залата.
Вече около час Мак Кугън и Блар О’Фейл яздеха един до друг. От близкия хълм успяха да огледат много добре пространството пред манастирските стени.
— Май че преди нас са пристигнали и други посетители, вожде — забеляза Блар.
— Да. Това е норс. Личи си по външния му вид. Но все още сме твърде далеч, за да разберем дали и Мира е с него.
— Я погледни там долу — добави след малко Блар. Бе забелязал зад дърветата още двама викинги, които се изкачваха по хълма, т.е. право срещу тях.
Наял проследи жеста му и също видя двамата мъже. Не яздеха в момента и конете им бяха вързани за близките дървета, насочени към манастирската врата, сякаш в очакване на мъжа и жената, изправени пред портата.
— Водачът на викингите и двама от хората му — заключи Блар.
Мак Кугън кимна.
— И аз така мисля.
— Дошли са за Астрид може би.
— Ами. Как биха могли да научат, че тя е тук? Може би ги е повикал брат ти. А защо ли го е направил? — ядосано добави Наял.
— Едва ли — побърза да го разубеди Блар.