— Господ да ни е на помощ — каза той, пристъпи напред и отвори вратата. — Тогава влизайте и двамата. Работата явно е сериозна, ако съм разбрал правилно.
Мира хвана Брандър за ръката и го задърпа след себе си.
— Да, вярно е — потвърди тя отново шепнешком.
Лон се справи с вратата и отново се обърна към тях, с усилие задържайки железните крила.
— О, Мира, каква беда — заяви той, клатейки глава. Но за нейно учудване в тона му нямаше упрек, както се боеше тя.
— Зная, отче. Но трябва да ми повярваш, че беше неизбежно. Ние с Брандър се влюбихме от пръв поглед. А поразените сърца не могат да разсъждават за такива неща като народност и клан.
Господи, колко добре Лон бе разбрал именно това през последните дни! Самият той се бе оказал в такова положение. При това къде по-лошо, защото щеше да остане непроменено до края на живота му.
— А родителите ти, дъще? Те знаят ли?
— Не. Няма как да разберат — отговори тя и установи, че не можеше повече да лъже духовника по неизвестни причини. Имаше нещо особено в очите му. Те бяха толкова различни от преди, когато го видя за последен път. Бяха се изпълнили внезапно с разбиране и съчувствие. — Отче, аз напуснах укреплението без разрешение. — Гласът й затрепери през плач и тя отново сведе поглед.
Погледът на духовника се пренесе върху мъжа — Брандър се учуди от неговата прямота.
— Спал ли си с нея? — тихо попята Лон.
— Да — отговори Брандър, защото не виждаше причини да лъже. Ако монахът искаше да говорят откровено като мъже, което, изглежда, наистина беше така, Брандър нямаше от какво да се срамува. И според правилата на норвежците пак нямаше от какво да се срамува. — Тя ми обеща, както вече каза, да ми стане жена.
Брандър искаше да добави, че ще я задържи за себе си, със или без проклетата християнска благословия, но реши, че това може да прозвучи твърде предизвикателно, особено като беше невъоръжен.
— И ти си готов да се откажеш от варварските си богове и да станеш християнин? — попита Лон. Не беше съвсем сигурно, че абатът щеше да настоява за това, защото в старанието си да защити от изоставяне обезчестените момичета Църквата често пъти извършваше брачни церемонии при партньори с далеч по-съмнително сходство във вярата. Блудството не биваше да се насърчава.
При това Мира отдавна беше навършила петнадесет години, така че презвитерът щеше да я признае за пълнолетна и способна да вземе решение за женитбата си, независимо от обстоятелствата. Но въпреки това Лон искаше да се убеди напълно в сериозните намерения на норса, преди да отиде при абата.
Брандър кимна без колебание. За него нямаше никакво значение каква религия трябваше да изповядва, щом той и Мира щяха да бъдат заедно.
За негово учудване монахът изглеждаше не само доволен от това, ами почти щастлив. Само преди една седмица искаше да види Брандър и братята му разбити, а сега изглеждаше съвсем променен! Но Брандър отново си повтори, че не бива да изкушава съдбата.
— Добре тогава — отговори Лон с доброжелателна усмивка. — Ще се постарая да убедя абата, че трябва да се ожените.
— О, отче — възкликна Мира, пристъпи напред и обви ръце около врата му. — Благодаря ги! От цялото си сърце ти благодаря.
Лон отстъпи назад и се освободи от прегръдката й.
— Жено, нали вече говорихме за тия неща — упрекна я той и крадешком се огледа назад да не би някой от другите монаси да е видял как го докосва тази жена.
— Ох, съжалявам — отвърна с детинско подчинение Мира и скри ръцете си зад гърба.
— Не прави друг път така — повтори той и тръгна към вътрешността на манастира.
„Трябваше да им кажеш сега“ — обади се вътрешния му глас. Сега, преди абатът да е разбрал за присъствието им тук. Можеше и да няма друга възможност да остане насаме с тях, а трябваше да им признае, че е скрил Астрид; просто не беше човешко да остави брата да продължава да се безпокои за сестра си.
Беше изминал няколко крачки. После, играейки си с колана на расото, отново се обърна към тях.
— Какво има, отче? — попита Мира с безпокойство. Внезапно я обхвана страх, че Лон е изменил решението си да отиде при абата.
Той вдигна вежди и отново измина разстоянието до тях, така че да могат да доловят шепота му.
— Вие двамата можете ли да пазите тайна? Защото се отнася до моя живот, ако всичко това се узнае.
— Да, разбира се — увери го Мира. — Дори ще се радваме, ако такъв достоен мъж като тебе ни се довери. Нали, любими? — попита тя и сръга закачливо с лакът Брандър.
— Да — съгласи се и той, защото нямаше друг избор.
Лон се поколеба и внезапно му дойде на ум, че при новината викингът просто можеше да избухне. Без да поиска да чуе никакви обяснения, можеше направо да нахълта в манастира да спасява сестра си.