Но не бива да мисли така, реши Лон. Ако се постарае да обясни всичко спокойно, може би норсът щеше да се убеди, че всичко трябва да остане в тайна. Сигурността на Астрид зависеше единствено от това никой да не разбере за нея и да не може да й попречи, ако тя реши да се върне при близките си. А точно такъв избор беше й приготвил самият той, спасявайки я от Мак Кугън.
Да върви всичко по дяволите! Той лъжеше сега дори самия себе си! Всъщност съдбата, която би желал за нея, бе да остане при него.
Колко трудно би могло да се уреди това: да получи разрешение от папата и да напусне завинаги манастира. А как би искал да бъде с нея по същия начин като тези двама млади хора. С официална благословия.
Господи, какво да направи? При това трябваше да бърза! Трябваше да реши дали им каже истината, или да остави милата Мира и нейният годеник, след като напуснат манастира, да продължат безсмисленото си търсене.
— Тя е при мен — чу се да казва накрая; и, Господи, какво облекчение изпита, когато най-сетне сподели тайната си с някого.
Мира вдигна вежди.
— Какво? Коя е при тебе?
— Астрид — призна той с глух глас и тръгна към викинга.
Брандър широко отвори очи.
— Астрид? Добре ли чух, Мира?
Тя вдигна рамене, все още невярваща на ушите си.
— Да, точно това казах, човече. Сестра ти е при мен.
Брандър протегна ръце и го сграбчи за раменете.
— Какво? Тук? В манастира ли?
— Да. Шшт. Обещахте да пазите тайна, нали?
— Добре де, но къде е? Може ли да я видя?
Лон кимна.
— Можеш. Но трябва да те предупредя, че е облечена като всички други монаси. Единственият начин да получа разрешение от абата и да я спася от Мак Кугън бе да я представя за мъж.
За изумление на Лон сега мъжът започна да го прегръща. С признателност Брандър обви огромните си ръце около него и го повдигна от земята!
— Нека боговете те благословят!
— О, пусни ме, в името на Господа, дивако! Нямам нищо общо с твоите ужасни богове!
Все още преизпълнен с радост, за да може да възрази срещу тази нападка, великанът норс го пусна на пътеката.
— Но как си успял да я измъкнеш, отче? — попита Мира. — Сигурно си я откраднал тайно от войнишкия лагер.
— Не. Причината беше в това, че тя е напердашила самия Мак Кугън. После се опитала да пререже гърлото на брат ми…
— Такава си е нашата Астрид — подметна Брандър със сух смях.
— Така че, като знаех, че някой ден в яда си Мак Кугън може да я убие, ако не я махна оттам, убедих го да ми я повери и да я доведа в манастира на по-сигурно място. Това беше преди четири дни и оттогава тя е тук уж като послушник.
— Гръм и мълния, чуваш ли, Мира? — възкликна Брандър и за облекчение на Лон се хвърли към нея, за да задоволи желанието си да прегръща някого. — Тази новина е най-добрият сватбен подарък. Тогава ще я вземем с нас — продължи след малко Брандър и отново се обърна към духовника с щастлива усмивка на лице. Отецът се намръщи.
— Няма да е възможно, сир. Не помните ли какво ви казах? Ако тя излезе с вас посред бял ден, абатът ще се досети, че има нещо нередно и аз ще си изпатя.
— Той е прав, мили — съгласи се Мира. — Добрият отец може да бъде изгонен от църквата за такова нещо и не бива ние да ставаме причина за това! След като е направил толкова много за сестра ти.
— Май че си права — измърмори Брандър. — Добре тогава но кога тя ще може да се върне при нас.
Монахът сведе очи. После, когато отново вдигна поглед, Брандър беше изумен да види очите му, пълни със сълзи.
— Но какво има? — попита той, разтревожен не на шега. — Тя не е пострадала от Мак Кугън, нали.
Лон сложи ръка върху неговата. Ясно бе обаче, че направи това, за да успокои повече себе си, а не толкова викинга.
— Не. Това е… това е просто, защото тя е толкова симпатична.
Брандър учудено вдигна вежди.
— Астрид?
— Аха.
— Господи, отче, сигурен ли си, че говорим за едно и също момиче?
— Да. Високо. Русокосо. С чудесни сини очи. С трапчинки на бузите. Тя е толкова мила, че аз просто… просто не зная как бих могъл да остана без нея — изтърси.
Мира изхълца от изумление. После, поразена от искреното му страдание, млъкна и прехапа устни.
Брандър, от своя страна, продължи да нарежда, също толкова изумен:
— Да ме вземе Валхала, човече, говориш така, сякаш неистина си влюбен в нея!
— Точно така е.
— Но това просто не може да бъде.
Лон знаеше, че е длъжен да намери сили и да го погледне в очите — най-старшия роднина, единствения, който имаше право да дава ръката на Астрид на когото и да било.