— Астрид — едновременно й викнаха Лон и Брандър. Но тя, разбира се, се вслуша на първо място в забележката на монаха.
Той се беше спрял и строго погледна назад към нея, след него спряха всички. Лицето на Астрид пламна от горчивото разочарование, която тя долови в любимите очи.
— Извинявай, Мира — измърмори тя след малко. — Моля те да ми простиш.
Мира, която изведнъж се бе почувствала се като ухапана от любимо куче, също се беше изчервила от внезапното избухване на бъдещата си роднина. Все още не възприела начините на общуване в манастира, Астрид едва ли беше желана роднина. Какво толкова бе намерил у нея внимателният духовник — можеше само да се гадае!
„Но — утешително се обади вътрешният й глас — трябва да благодарим на Бога за нейния боен дух и физическа сила точно през такава нощ.“
— Всичко е наред, Астрид — увери я тя.
Глава 19
Три часа по-късно Брандър лежеше по корем върху една скала, надвиснала над укреплението на ирландците. Макар че и в мислите си не бе допускал такова нещо, беше облечен в същия причудлив конски костюм, както и Мак Кугън!
Това стана по настояване на Мира, защото според нея това бе най-безопасното облекло за тази магическа нощ — облекло, което щеше да убеди хората от нейното племе да позволят на Брандър и всички, които го придружават, да влязат вътре в крепостта.
Там Брандър трябваше да обикаля от колиба на колиба с молби за храна и други дарения за друидския бог Мак Оула. Ако някой от жителите откажеше да даде нещо, рискуваше да бъде прокълнат със заклинание неговата реколта да бъде слаба през следващия сезон.
Всичко това според Мира би впечатлило местните хора по същия начин, както и групата на Мак Кугън, така че Рурик и Ланг — ако са там и все още са живи — щяха да могат да бъдат отведени през тунелите, за които Брандър не бе чувал изобщо.
Но това беше резервен план, припомни си Брандър с въздишка на облекчение. Защото бе почти невъзможен, дори за много опитни бойци или ловци.
Първоначалният им план вече се изпълняваше, слава на боговете! В този момент Брандър и спътниците му все още не можеха да направят нищо друго, освен да се молят на боговете.
Засърбя го бузата. Посегна да вдигне конската маска и да се почеше, но Мира го изпревари.
— Не я пипай — нареди тя от мястото си вляво, облечена в костюм на гоблин. — Тя е единствената ти защита. Само Бог знае кой може да те нападне тази нощ.
Брандър осъзна, че не бе време за разправии, остави маската на мястото и се опита да се почеше през нея, доколкото това беше възможно.
Мира искрено вярваше във всичките тези ерски глупости за духовете на мъртъвци и дяволи, които дебнат живите, за да обсебят телата им! И, както изглежда, така мислеха и всички други от нейното племе, което се намираше някъде там в тъмнината.
Крепостта бе слабо осветена. Светлинките, които бе виждал преди, сега бяха заменени от жертвени огньове на площадките пред жилищата. От време на време проблясваха ритуалните фенери от издълбана ряпа, които си бяха направили по настояване на Мира. Бяха приготвили също и восъчни маски с издълбани отвори за очи и уста, които трябваше да отблъскват дебнещите ги духове.
След два безкрайни часа на усилена работа по рязане, шиене, боядисване и залепване най-сетне бяха потеглили от манастира. И сега лежаха тук, Мира отляво на Брандър, а Астрид — отдясно, преоблечена като дявол.
Останалите монаси бяха маскирани като гоблини и останаха в подножието на хълма при конете.
— Защо е толкова тъмно долу? — Брандър шепнешком запита Мира.
— Защото са загасили своите огнища, така че в къщите да стане достатъчно студено и неуютно за безтелесните духове. И, както виждаш, са се събрали около жертвените огньове да принесат дар на Бога на слънцето, за да даде сила на бъдещия урожай.
— Хм — гласеше отговорът на Брандър, който продължаваше да приема това като някаква лудост. — А защо според тебе майка ми никога не е споменавала за този ваш празник?
— Предполагам, защото е била малко смутена от него. Той е толкова различен от всичко, което църквата проповядва. Остатък е от много древни времена, когато ирландците са били диви. Може би е приела пренасянето си във вашата страна като възможност да се освободи от такива предразсъдъци и не е искала да си спомня за тях. Поне аз бих постъпила така, ако бях на нейно място.
— Но сигурно щеше да участваш в днешното бдение, ако се намираше при хората си — забеляза той.
— Разбира се. Какъв избор бих имала? Какъв избор могат да имат и другите от нашето племе? Твоите братя не са подходящо облечени. И заради това трябва да бъдат изгорени в огъня. Дано отец Лон успее да разубеди жителите на крепостта да не правят това.