Лон кимна.
— Да, майко, зная. Всичко е наред. — Не беше съвсем така, разбира се. Защото нямаха време за вечеря след спешните приготовления за посещението тук. Имаше много по-важни неща за вършене.
— Блар също е тук — заяви баща му и посочи групата от хора, преоблечени като гоблини и дяволи, събрала се около единия от жертвените огньове. — Ето го там, до „Лер Бхан“. Чудно е, че и двамата тази вечер сте тук — заключи той, учуден от такова съвпадение.
Лон се изсмя иронично.
— Да, чудно наистина.
— Те имат намерение да убият Мира, ако се върне — каза един женски гоблин, пристъпи напред и отчаяно улови Лон за ръкава.
По гласа Лон позна, че това беше майката на момичето. Но преди още да успее да каже и една дума в уверение, че ще се постарае да не допусне това, заговори друга жена.
— Да. А също и синовете на моята братовчедка. Ето ги там, вързани за стълба, военачалникът има намерение да ги изгори.
Това беше старата Киарда. Лон разпозна и нейния глас.
— Няма, госпожо Мак Игън, няма Киарда. — Той бащински постави ръце на раменете на двете жени. — Не се бойте. Знаете, че Църквата не подкрепя такива действия. Аз няма да ги допусна! — Като каза това, той напусна групичката от посрещани и се насочи с твърда стъпка към хората на Мак Кугън.
Човекът, маскиран с бяла конска глава, го видя отдалеч. Разбира се, това беше Мак Кугън. Лон си спомни как преди няколко часа Брандър бе описал костюма му. Освен това, когато „свещената бяла кобила“ заговори, именно гласът на Мак Кугън се разнесе:
— А кой остана да пази съкровището, което ти поверих, отче?
Дори и под маската Лон долови колко неуверено произнасяше думите. Беше пил, както обикновено, и духовникът се помоли опиянението да отслаби възприятията и рефлексите му.
Той продължи да се приближава бавно към Наял и се опита да говори спокойно.
— Другите монаси, вожде. Не се бой. А какво правите тук ти, и Блар, и другите ти хора? Нали друга година през тази нощ поправяте стените на крепостта и я стягате за зимата? Защо сега не сте там?
— Много добре знаеш защо — изрева Мак Кугън. — Бяхме пред манастирските стени точно преди два часа и те видяхме да си шушукаш нещо с водача на викингите! Затова сега го чакаме да се появи заедно с придружителката си Мира, за да ги изгорим заедно със скъпите му братчета — завърши той и пиянски заплаши с пръст Рурик и Ланг.
Лон изумено го погледна.
— Да изгориш сънародници? Но защо?
— Защото явно са обсебени от лоши духове! Всеки вижда, че те са без специални костюми през тази опасна нощ.
— Хъм — отвърна Лон и се почеса по главата. — Все пак, май че трябва да поговоря с тях. Щом са толкова здраво вързани, не са опасни. — Той се запъти към двамата викинги и усети на гърба си алчните като на лешояди погледи на Мак Кугън, Блар и другите няколко воина.
Като се приближи до пленниците, Лон им се усмихна, но така, че само те да видят. Ясно долови колко много лицата им приличаха на неговата мила Астрид и това му донесе някакво внезапно успокоение.
Когато застана пред тях, хвана големия златен кръст, който висеше на колана му, и го насочи към тях като за благословия.
— Ще се опитам да ги убедя да ви освободят — прошепна той и веднага след тези думи на ерс, започна на висок глас да произнася латински молитви. После отново зашепна: — Ако не успея, Киарда или аз ще прережем въжетата. А вие стойте, където сте, и не мърдайте, докато не дойде някой да ви отведе и да ви скрие в колибите.
Двамата викинги бяха приятно изненадани от това предложение. Изпълнени с надежда за спасението си, кимнаха с благодарност и отвърнаха на усмивката му.
— Ей, вожде — викна Лон, когато се върна при Мак Кугън и останалите. — Изрекох едни заклинание над тях и трябва да те уверя, че те не са обсебени.
— Не е вярно, обсебени са.
— Така е — намеси се и Блар, — така че най-добре ги остави там, където са, братко!
— Извинете ме, господа, но, надявам се, ще признаете, че аз, монахът, по-добре от вас мога да разпозная истинското обсебване. Виждал съм такива неща много по-често от вас.
— Така е — разнесе един глас от местен жител, после го подкрепиха и други гласове. Киарда, която продължаваше да се безпокои за съдбата на племенниците си, се приближи и застана до Лон, сякаш в очакване на утешение от негова страна.
Духовникът обхвана с ръка раменете й и още веднъж погледна към Мък Кугън и Блар.
— Ще си имаш работа с мен, вожде, ако се опиташ да ми противоречиш.
— Но те са чужденци. Викинги. Врагове на краля. — Наял се дръпна назад. — Само заради това можех да ги убия още преди няколко часа.