— Масата е сложена, майко, с допълнителни прибори за Наял и другарите му. Може ли да отида и да ги поканя?
Майка й, объркана от внезапната й готовност да помага, поклати нерешително глава.
— Прави каквото искаш. Нещо не си наред — отпрати я тя.
Мира се възползва от случая и се втурна да предотврати нещастието. Тя още не знаеше какво да предприеме спрямо викингите, но бе сигурна, че не желае да остави нещата в ръцете на Наял.
За щастие не се наложи да ходи надалеч. Като излезе навън, видя, че мистър Мак Куган се задава по пътеката, която водеше към тяхната колиба. Беше прегърнал приятелски баща й, а след тях идваха и двамата му другари, тримата братя на Мира, и Кейлин и Брияна, които носеха сиренето.
— А, ето я и скъпата Мира — поздрави я той, като мимоходом й се усмихна широко по обичайния си арогантен начин.
Мира се въздържа да му отвърне с презрително свиване на устни, както обикновено правеше, само защото баща й щеше да я види. Вместо това му се усмихна бегло и се спусна към сестрите си под предлог, че иска да им помогне.
— Не сте казали нищо, нали? — изсъска тя свирепо зад тях, като ги дръпна за наметалата.
— Не — с негодувание отговори Кейлин и се отскубна от ръката й, а Брияна също поклати отрицателно глава в отговор на суровия й поглед.
— Добре. Мислете му, ако кажете! — завърши тя и застана на края на процесията.
Един по един всички влязоха в колибата. Наял, разбира се, седна пръв. Като високопоставено лице мистър Мак Игън го покани начело на масата.
„Великолепно“ — помисли си Мира и изостана още повече. Колкото по-дълго чакаше да й посочат място на масата, толкова по-далеч щеше да седне от самохвалкото.
Надеждите й обаче не се сбъднаха. Докато безмълвно благодареше на светиите за това щастие, баща й надзърна зад другите и й кимна да седне отдясно на почетния гост.
При обичайни обстоятелства би могла да му се противопостави и да го насърчи да постави до Наял една от прекрасните й по-малки сестри. Но като осъзнаваше ясно опасността някоя от тях да се разприказва в компанията на воина, тя бързо заобиколи присъстващите и се подчини на баща си.
Мак Куган отново я поздрави, като оголи зъби в усмивка и плъзна разсъбличащ поглед по тялото й, докато тя сядаше на мястото си. Мира инстинктивно се подпря с ръце и преди да успее да ги прибере в скута си, Наял хвана едната. Тя усети как непристойно притисна пръстите си върху нейните и сърцето й заби силно.
За да потисне импулсивното си желание да изръмжи, тя насочи погледа си към Блар О’Фейл, който седеше отдясно на Мак Куган. Винаги й беше доставяло удоволствие да го наблюдава. Той беше високо уважаван не само от хората на краля, но и в собственото й племе. Лицето му излъчваше симпатия и непринуденост. Независимо от неговата професия семейството му бе толкова миролюбиво, че по-младият му брат Лон бе напуснал дома, за да стане монах.
Питаше се, изпълнена от негодувание, защо той не се бе влюбил в нея. За разлика от наглия си предводител Блар беше разумен, скромен и уравновесен. Но орисията й беше друга и допирът на грубите пръсти на Наял я накара да почувства отвращение. С цялото си сърце искаше да издърпа ръката си, но от страх да не се стигне до сцена, я остави на мястото си.
Груб и отвратителен! В сравнение с кого? „С докосването на онзи норвежец, разбира се“ — подсказа й един вътрешен глас. Тогава в мислите й удивително ярък нахлу споменът за топлите и гладки ръце на чужденеца и тя отново усети докосването им върху ръцете си, върху врата и около талията си. В този миг почувства как бузите й пламнаха.
Тъкмо се канеше да се заеме с храната пред себе си, когато разбра, че вече бе закъсняла. Очевидно Наял бе забелязал червените й бузи и внезапното проблясване на очите му й подсказа, че бе решил, че причината е именно той.
Тя притвори очи и се опита да изсъска през зъби, но беше безполезно да го прави. Бързата й реакция да отхвърли това, което той твърдеше с поглед, изглежда, още повече го увери в противното и той стисна ръката й по-здраво.
Мира се опита да преглътне погнусата си и си помисли, че в такива моменти Наял ужасно й напомняше за един грубиян от нейните братовчеди. Когато беше по-малка, те я мушкаха с остен по време на молитвите и винаги намираха някакъв подъл начин да я дразнят и да я накарат да вдига шум, с което си навличаше гнева на баща си, и той я биеше с пръчката.