— Да, ама не си го направил. Защо? — настоя Лон.
Мак Кугън не успя веднага да отговори на този въпрос.
— Ами, защото… защото са обсебени, нали ти казах! И исках всички да разберат, че ще ги убия не само защото са врагове, но и за благото на хората в кралството. Не можем да оставим по нашата земя да се разхождат лоши духове, обсебили телата на норвежци!
— Но нали на разсъмване Самхейн, Богът на мъртвите, ще си прибере демоните обратно? Нали това също се знае от древните вярвания на нашите друидски предци.
Мак Кугън, затруднен да намери подходящо възражение, просто кимна с конската си глава.
— Тогава трябва да ги оставим живи до сутринта и тогава да преценим дали наистина са обсебени от духове.
— Това са мои пленници, отче — заяви Наял с желязна твърдост в гласа. — И само аз мога да реша кога да умрат!
Лон притегли старата Киарда пред себе си, обви ръцете си около раменете й с нежност и упование.
— Може би си прав. Но преди това трябва да ти напомня, че те първи пострадаха от твоите нападения, когато слязоха на нашия бряг. Ти и хората ти ги нападнахте и изгорихте лагера им. Освен това зная, че отвлякохте едно тяхно момиче. Според Светото писание хората се познават по делата им, уважаеми Мак Кугън.
— Хванахме една тяхна жена, защото те бяха откраднали една от нашите — опита се Наял да се защити.
— И коя е тази наша жена?
— Мира, разбира се.
— Мира? Откъде знаеш?
— Защото тя беше с тях днес следобед. Престани да изопачаваш думите ми, фанатик такъв! Много добре знаеш, че днес тя беше заедно с главатаря на викингите пред манастирската порта!
— И похитена ли беше? Вързана, със запушена уста, доведена там въпреки волята си? Защото самият ти каза преди малко, че е била открадната. Или това просто са обвинения поради заслепението на един изоставен любовник?
— Затвори си човката, отче! Преди да съм я запушил аз!
Хората от племето около тях, които до този момент пазеха мълчание, сега нададоха гневен ропот при тази явна заплаха срещу духовника.
— Няма да го направиш — възрази Лон. — Няма да посмееш да тръгнеш срещу Църквата, особено в нощ като тази, когато единствено Бог би могъл да ни защити, и хората знаят това. Ако се осмелиш да изпълниш заплахата си, ти и войниците ти ще бъдат прокълнати от всички.
Бяха стигнали до задънена улица. По различни причини отецът и Мак Кугън си бяха извоювали еднакво силно влияние сред племето. Така че, ако Наял наистина искаше да получи съгласието на племето, преди да убие норвежците, би било глупаво от негова страна да продължи да настоява.
Въпреки това той извиси глас още веднъж:
— Къде са те, отче? Настоявам да ми кажеш?
— За кого говориш, вожде?
Ръцете на Мак Кугън се свиха в юмруци, а дори изпод маската му Лон долови гневното потрепване на лицето му.
— Мира и този водач на викингите. Досега трябваше вече да са пристигнали тук! Тръгнаха след нас, когато ние потеглихме от манастира. После, разбира се, изостанаха.
Монахът въздъхна с облекчение.
— Уважаеми Мак Кугън, не ми ли е много и това, че всеки празник на Вси Светии изоставям задълженията си в манастира и идвам тук, за да попреча да бъде сторено някакво зло? Наистина ли очакваш да държа сметка за това кой и къде ходи извън манастирските стени.
Наял не отговори. Просто зададе следващия си въпрос със същото ожесточение.
— И за какво бяха дошли при тебе?
Лон вдигна глава, сякаш се мъчеше да си припомни.
— Заради сестра му, нали? — продължи Мак Кугън. — По някакъв начин са научили, че е при тебе и си я поискаха обратно.
Дъхът на Лон спря, той инстинктивно дръпна по-надолу качулката си в желанието си да скрие своята скандална тайна от всичките тези хора наоколо.
— Каква сестра? Не зная нищо за някаква сестра на викинга, защото, както добре знаеш, абатът не би позволил на жена да влезе в манастира между монасите!
— Значи викингът не знае къде е скрита сестра му?
— Не. Не спомена нищо за някакво момиче. — Това беше вярно донякъде. Самият Лон пръв заговори за Астрид, когато разговаряше с Брандър и Мира при портата.
— Тогава какво искаха? Да не би да питаха за мен?
— Аха — отговори отецът и си помисли, че Мира наистина го беше попитала дали знае къде е лагерът на Мак Кугън.
— И ти не им ли каза.
— Не. Трябваше ли да им кажа?
Изпод конската маска на военачалника се раздаде разочаровано ръмжене.
— Пфу ама че глупак си бил! Аз наблюдавах как говориш с тях, докато ги чаках да се отдалечат от портала и да ги нападна. Разбира се, че исках те да тръгнат след мене! Така, че ти ми кажи къде са сега — изрева той и изведнъж се насочи към него със заплашително протегнати ръце.