Девет години хаотични набези бяха показали на Брандър, че хората от неговата родина се държат в положение на защита. И въпреки че, както твърдеше и пред баща си, в това той виждаше само малодушие, Брандър знаеше, че може много лесно да забрави вкуса на „топлите течения“ на Ирландия, докато се носи по корем със забито в гърба копие.
Той обаче искрено се надяваше, че това няма да се случи. Ако ирландците дадяха възможност на него и братята му да слязат на брега, той щеше да направи всичко възможно да влязат в новото общество по мирен и изгоден за всички заинтересовани страни начин. Брандър и братята му, които нарочно не се бяха обвързали с жени в Норвегия, щяха да направят всичко възможно да спечелят сърцата на ирландски момичета и да се оженят за тях. Щяха да влязат чрез женитба в най-първите родове и да отгледат децата си по подобаващ начин. Баща им смяташе, че могат да постигнат постоянен мир и съгласие единствено чрез смесване на кръвта, и Брандър бе склонен да се съгласи с него.
Следователно при пристигането си в новата родина трябваше да спечелят не само мир, но и любов. Не можеха просто да изнасилват и опустошават, както бяха правили досега, а всъщност трябваше да се заемат с деликатната работа да спечелят сърцата на чуждите жени
Като призна в себе си този факт още веднъж, Брандър отпи нервно една голяма глътка от виното и прехапа бузата си, докато потече кръв. Отмести поглед на другата страна и видя майка си и баща си, които продължаваха усмихнато да водят приглушения си разговор по време на вечерята. Те се бяха срещнали в Ирландия преди двадесет и пет години при обстоятелства, почти толкова враждебни, колкото и тези, пред които предстоеше да се изправят Брандър и братята му. Само преди две десетилетия тези обожаващи се съпрузи бяха врагове. Като продължаваше да ги наблюдава, Брандър не можа да се въздържи да не поклати леко глава.
Трудно можеше да си представи човек, че двама души, които толкова отдавна спяха в едно легло, някога са се сражавали един срещу друг, че толкова мила и крехка жена като скъпата му майка е могла да остави такъв голям белег на рамото на баща му. И все пак белегът беше там като свидетелство на тяхната вражда заедно с пламъка на тяхната любов, която грееше в очите им.
Годините бяха посребрили кестенявата някога коса на майка му, а русата коса на баща му бе станала снежнобяла, но тяхната привързаност все още озаряваше лицата им. В такива моменти в сините очи на Стор проблясваха живи пламъчета, които издаваха тайната на прераждането на врага в любовник и на лъвицата в агне.
Брандър осъзна, че това изкуство бе най-важното нещо, което той трябваше сега да научи от баща си. Не как да стане по-добър в управляването на кораб или по време на нападение, а как да ухажва и предразполага тези, които не проявяваха никаква наклонност към поражението. Това бе тайна, в която по правило един мъж трябваше да посвети синовете си, мислеше си Брандър, като погледна Стор със странна смесица от ревност и възмущение. И все пак той знаеше, че в стоически родове като тези в Норвегия темата за любовта почти винаги се избягваше. Любовта се смяташе за признак на слабост, а не за страшна сила, каквато всъщност беше.
„Има достатъчно недоразумения между мъжете и момичетата и от един народ“ — помисли си Брандър, като присви очи. Толкова бе трудно да се стигне до истината между казаното и премълчаното, между подразбираното и неразбраното, че едва ли беше възможно да се създадат истински връзки между чужденци, които даже не говореха на един и същ език!
Той отново отмести поглед от родителите си, като въздъхна раздразнено при мисълта, че от него се очаква да успее в решаването на такава задача без необходимото напътствие. И сякаш за да го вбеси, точно в този момент от дясната му страна се разигра сцена, която илюстрира същия този хаос между половете. По-малката му сестра Астрид, която имаше телосложение на млада мечка, бе завардила някакъв младеж от гостите и го насилваше да танцуват под веселите звуци на свирката. Те се въртяха във вихър около масите — тя и червендалестият й партньор. На фона на огромното и тяло той изглеждаше като джудже, а тя непрекъснато го буташе напред, като се смееше с глас, които показваше, че е изпила далеч повече бира, отколкото подхождаше на една неомъжена жена.
— Още веднъж ти благодаря, че се съгласи да я вземеш — чу Брандър баща си да казва шепнешком отляво.
Брандър свъси вежди. Искаше му се да каже веднъж завинаги колко потиснат се чувства, като му налага да вземе със себе си недодяланата си сестра на тази твърде рискована експедиция. Но като премисли, разбра, че няма да постигне нищо, като се оплаква, защото вече е твърде късно. Макар и да знаеше, че ще бъде трудно да контролира Астрид занапред, той наистина се бе съгласил да освободи родителите си от нея, а един истински норвежец никога не се отмяташе от дадената дума.