Но за най-голямо негово удивление, от всичко, което ставаше пред очите му, той разбра, че момичето не само не се страхува от този мъж, но вече явно бе разговаряла и преди с него. Всъщност голямото светлокосо чудовище бе вече при нея и я прегърна през раменете с едната си ръка.
Поразен от всичко това, Лен се отказа от усилията си да стои приклекнал. Като се задъхваше от ужас, той се строполи на земята. Любопитството му обаче надделя и само след секунда отново коленичи и се наведе напред, за да продължи наблюдението си.
Защо бе толкова глупава? Малката Мира, винаги толкова здравомислеща! Винаги й поверяваха да гледа по-малките си братя и сестри, а също и братовчедите. Какво бе станало, за Бога, със здравия и разум?
Като видя как накрая норвежецът отстъпи малко настрани от нея и се наведе да целуне на раздяла ръката и, Лон стигна до единственото заключение, че Мира е изгубила здравия си разум в лазурния поглед на този тулски главатар.
Наистина се разделиха, защото минута по-късно девойката тръгна обратно към къщи. На свой ред Лон се покатери обратно на върха, за да не стане така, че момичето да го види, ако се обърне да махне с ръка за сбогом.
Силно развълнуван, Лон се втурна към коня си и бързо го яхна. Сега знаеше, че трябва да върви след Мира, да я настигне и да й предложи да я върне обратно във форта. Ако останалите от племето все още не знаеха за съществуването на този лагер, той трябваше да поговори насаме с нея, за да я убеди да им каже за тях. По време на петгодишната си служба на Църквата Лон бе научил поне едно много важна истина — след виното уединението най-добре предразполага към изповед.
В следващите минути Мира бързо крачеше по пътя си долу по брега, а Лон продължи в тръс по тревата от лявата й страна. През цялото време внимаваше да не излезе пред нея, където можеше да го види, и поддържаше достатъчно голяма дистанция, за да се не чуват ударите от копитата на коня.
Бе сигурен, че момичето ще тръгне по тревата, щом стигне скалистата ивица на няколко крачки пред нея. И тогава щеше да й пресече пътя.
— Мира — отново извика той, когато само след няколко секунди предвижданията му се сбъднаха и той се измъкна зад гърба й.
Тя наистина не бе чула копитата на коня и силно се стресна, когато се обърна с лице към него.
— Брат Лон! — възкликна тя, като извиси глас. — Какво… Какво правиш тук?
Настигна я и спря коня. После се обърна към нея с вид на дълбоко засегнат човек.
— Май не се радваш, че ме виждаш.
Тя продължаваше да го гледа стреснато. Беше се изчервила от смущение, но не само защото виждаше монах. В погледа й се четеше страхът на човек, чиято най-дълбока и съкровена тайна току-що е била разкрита. Лон разбра, че му предстои битка.
— О, да, разбира се, че се радвам. Както винаги. Но ти така ме стресна.
Лон погледна кошницата й и се намръщи.
— Раци ли търсиш по това време?
Бузите й отново поруменяха и тя също се загледа в кошницата.
— Не, за съжаление. Брияна я изпусна днес от високата скала, докато беряхме ягоди, и майка ми ме изпрати да я прибера.
Докато каза това, тя успя да се съвземе и отново вдигна глава. В края на краищата това бе самата истина.
„Лъже!“ — силно се възмути Лон вътрешно, но не го показа. Досега никой от неговите енориаши не го бе лъгал.
— Не знаеш ли, че е опасно за едно момиче да излиза само толкова далеч от форта? — скара й се той.
— Да, предполагам — съгласи се тя. — Но наистина родителите ми ме изпратиха.
Това вероятно бе последната възможност да надникне в нея, докато бяха сами, и Лон се хвана за нея.
— Кажи ми тогава, какво, по дяволите, беше всичко това там, на брега?
За негово разочарование обаче тя само потрепери. Мира бе прехапала долната си устна и имаше ужасно напрегнат вид. Явно бе, че дълбоко в себе си е убедена, че има право да запази тайната си.
— Добре тогава. Качи се зад мен — примири се Лон, като извади десния си крак от стремето на коня и й подаде ръка за помощ.
За негово облекчение момичето веднага се съгласи. Тя стисна с малките си пръсти ръката му, погледна го в очите и се настани зад него заедно с празната си кошница. След това обви ръце около кръста му, за да не падне, и го уведоми, че може да тръгва.
— Брат ти, Блар, бе тук днес — отбеляза тя, когато жребецът отново премина в тръс.
Не беше сигурна, че това бе някаква новина за монаха, защото се говореше, че той редовно се вижда с брат си и Наял. Тя обаче реши, че този факт придобива особено значение сега, когато изобщо не бе сигурна дали монахът е видял норвежкия лагер.