— Е, ние пък може и да не искаме мир от вас — язвително му отвърна Киарда. — Хайде да тръгваме, Мира. Това, което чух, бе напълно достатъчно. Синът на моята братовчедка никога не би плячкосвал и убивал ирландци.
С тези думи старата жена се обърна да си ходи, а Мира, разкъсвана от мисълта чия страна да вземе, просто остана на мястото си ужасно объркана.
— Защото, ако прощаваш на хората техните прегрешения, небесният отец ще ти прости и на теб — каза изведнъж Брандър, като накара Киарда да застине на мястото си. — Не ви ли учи на това вашата църква, мисис?
— Магьосник! — избълва Киарда. — Не мой роднина те е научил да цитираш светите писания, а собствената ти дяволска дарба да четеш в ума на хората.
Очите на Брандър се разшириха от учудване. Той явно се забавляваше.
— Магьосник, така ли? Дявол да го вземе, какво ли не са ме наричали през живота ми, но точно това — никога!
Киарда се обърна и го погледна право в лицето.
— Можеш ли да докажеш, че не си такъв?
Брандър замълча за няколко секунди, сякаш се опитваше да измисли някакво доказателство.
— Магьосниците имат ли кръв? — попита той накрая.
— Мисля, че не — отговори тя.
Брандър отново протегна ръка, този път с дланта нагоре.
— Тогава ме порежи с ножа, който носиш, и ще се убедиш, че съм само човек.
Киарда присви очи и сурово го изгледа.
— Откъде знаеш, че нося нож?
— Защото току-що предупреди Мира да не се приближава до мен, тъй като ще бъдеш принудена да я спасяваш, а ти сигурно си твърде умна, за да не правиш това без оръжие. Още повече, че си била отвлечена от Ерл Сигурд през онова лято, когато фортът ви е бил нападнат, и става съвсем ясно, че никога не би се приближила до някой викинг без средство за самозащита.
— Всеки мъж или жена от племето и всички хора по това крайбрежие биха могли да ти кажат това, норвежецо. Не бих могла да го приема като доказателство за това, че майка ти е моя братовчедка.
— Добре, тогава поне ме порежи, за да ти докажа, че не съм магьосник. Въпреки всичко тази вечер ще те убедя в това.
За учудване на Мира Киарда изведнъж се отказа от тази идея.
— Хайде, давай — подкани я Брандър с тон, които бе достатъчно язвителен, за да накара и Мира да се усъмни в собственото си доверие в него. — Сигурно в теб още има някаква ярост, останала от времето, когато си била толкова безпомощна в ръцете на онзи чужденец. Не помниш ли стария Сигурд? Как те бодеше небръснатата му брада и как воняха развалените му зъби, когато те насилваше в леглото си нощ след нощ. Не си ли спомняш виковете на сестра ти Тора, като се гърчеше под него и под синовете му в същата тази палатка? Как се кълнеше, че ако някога се измъкнеш от лагера им, никога вече няма да погледнеш с очи един норс. А сега стоиш тук като изхабено малко цвете. Продължаваш да стоиш с един норс!
Като видя как при мъчителния спомен лицето на Киарда се изкриви от болка, Мира настойчиво започна да моли Брандър да престане с презрителното си словоизлияние.
Беше вече късно. Киарда вдигна ръце, сякаш искаше да запуши ушите си, за да не чува ужасните думи. После, като че ли изведнъж обсебена от някакъв демон, тя извади ножа си изпод наметалото и го нападна като разбунтувала се морска вълна.
Мира се опита да я спре. Хвърли се напред и хвана китките на ръцете й, за да й попречи да намушка с ножа си Брандър в гърдите, където се целеше. Викингът обаче я бутна настрани, като изръмжа, и тя падна назад в гъстите храсталаци.
Когато минути по-късно успя да седне, Мира остана поразена от гледката пред нея. Киарда наистина бе успяла да го прободе. Дори на слабата светлина от факлата, която лежеше захвърлена на земята, можеше да се види една триинчова кървава рана в лявата плешка на Брандър. Оръжието се търкаляше в калта, където седеше и самият той.
Киарда обаче вече не можеше да вземе ножа, защото хълцаше неудържимо. Вероятно бе изпаднала в немощ, след като се бе освободила от толкова дълго потисканата в нея ярост. А Брандър я стискаше като обезумял в обятията си.
— Убийци! — продължаваше да вика Киарда със сърцераздирателен глас. — Твоите норвежци заклаха братята ми, а ти току-що ме превърна в убийца.
— Хайде, хайде — успокояваше я Брандър, като я люлееше в ръцете си като бебе. — Не си убийца. Аз съм още жив. Тогава е било едно, а сега е друго. Сега съм тук, за да те защитя, и няма да позволя на никой вече да стори зло на теб или хората ти.