Вече бе открил колко са меки тялото и устните й. О, само да можеше сега да я отведе със себе си в уединението на палатката си и да изследва по-сладката и по-дълбока мекота вътре в нея, докато тя му шепне за милосърдието на своя бог.
— Сигурно по-нататък ще продължим да обсъждаме този проблем — заяви изведнъж той, като стана. Раната му все още го наболяваше, а освен това се страхуваше от това, че е полугол и двете жени могат да забележат физическата му възбуда. Всичко това му подсказа, че за момента бе най-добре да си тръгне. — Ако бъдете така любезни да се върнете при хората от племето си и да разкажете за нас и за общата ни кръв, ние ще се постараем да отговорим на условията, които ни поставяте, каквито и да са те. Изпратете ни, моля ви, вестоносец, когато се приготвите за среща.
След тези думи Брандър се обърна да си вземе наметката и се сбогува.
— Моля те, отговори ми само на два въпроса — настоя Киарда, като го дръпна за подгъва на левия му ръкав.
— Да, мисис.
— Мислиш ли, че наистина си заченат от любов, момче? Искам да кажа, майка ти не винаги е лягала насила със Стор, нали?
Брандър не можа да скрие силното си объркване.
— Не, милейди. Точно обратното. Според думите на майка ми баща ми никога не я е насилвал. Тя твърде, че го обича. Обичала го е много преди да напуснат завинаги Ерин. И баща ми е чувствал същото. Не е била дълго негова робиня, а е станала негова съпруга и според норските, и според християнските обичаи. И за двадесет и пет години брак баща ми никога не е насилвал робиня, въпреки че като предводител е имал това право. Някои от нашите хора смятат, че е луд в това отношение, но истината е такава. Всеки един от нас може да каже, че баща ми обича твоята мила братовчедка повече от живота си.
Въпреки че остана дълбоко трогната от отговора му, Мира успя някак си да се съвземе, за да може да вникне в реакцията на Киарда. Както и предполагаше, тя бе много объркана. От една страна, старата жена изглеждаше доволна и естествено бе щастлива да чуе, че Елана, която й бе толкова скъпа, бе намерила любов и удовлетворение в толкова чужда и далечна страна. От друга — бе объркана, сякаш една друга част от нея просто не можеше да повярва, че един викинг е способен на такава преданост, на такива дълбоки чувства. След това тя изведнъж отново се затвори в себе си.
— А какво… какво стана със сестра ми? — задавено попита тя. — Запазих най-мъчителния си въпрос за края. Досега нищо не спомена за нея. Откупи ли я изобщо баща ти от Сигурд? Сигурно е говорел за това, нали?
Брандър кимна с глава.
— Да. И го е направил. Тя изживя дните си като съпруга на един от освободените му хора. Но мисля, че, за съжаление, почина. Помина се от треска, преди да може да роди деца. И я погребахме според християнския обичай. Както виждаш, ние имаме свещеници в нашата страна. В търговските ни градове има католически мисионери, които идват до стопанствата и извършват погребения.
Новината бе лоша, дори трагична, но въпреки това благият и утешителен тон, с който Брандър я съобщи, увери Мира, че той бе направил всичко, за да смекчи въздействието й.
— Съжалявам — промълви той, взе едната ръка на Киарда, след това я притисна до гърдите си и започна да я гали.
Киарда хапеше долната си устна, а брадичката й силно затрепери. Явно старата жена се бореше със себе си, за да не избухне в нов пристъп на плач.
— Няма нищо — хлипаше тя. — В края на краищата ти не си виновен. Аз просто трябваше да знам какво се е случило с нея. Чаках само някакво уверение, че е изпитала поне малко щастие, след като напусна Ерин.
— О, да — потвърди Брандър. — Майка ми се бе погрижила да се отнасят много добре към нея в нашия род.
— А ние… — Киарда пое дълбоко въздух, като се задъхваше и все още се бореше да овладее чувствата си. — Ние ще се опитаме сега да върнем тази благосклонност на децата на Елана, нали, Мира?
— О, да, мисис. Ще го направим от сърце и душа.
В гласа й прозвуча голямо облекчение, че нещата бяха потръгнали най-накрая. Киарда бе повярвала в твърденията на Брандър и изглеждаше напълно готова да действа като негов защитник. Наистина бе преживяла твърде много през този ден, но като че ли той отиваше към успешен край. И въпреки че копнееше да тръгне с Брандър, когато той се обърна и най-накрая се запъти към лагера си, Мира бе щастлива да се задоволи засега и с толкова.
Глава 6
Въпреки че Мира бе помолила брат Лон да я събуди, преди да тръгне за манастира, на следващата сутрин тя стана първа. Слънцето не бе изгряло и девойката трябваше да се взира около себе си, за да разбере дали останалите още спят.