— Моля те, пусни ме и се дръпни назад или и двамата ще обезумеем. Не виждаш ли?
— Не. — Тя го стисна още по-здраво и Лон с учудване забеляза, че бе ужасно силна за крехката си конструкция. — Ти си единственият, когото мога да моля за това, повелителю мой! Ти си единственият човек, който може да ме спаси.
В този момент Лон замръзна на място. За Бога! Нещо ставаше с него. Въпреки усилията, които полагаше, слабините му изпитаха най-неописуемото за един мъж състояние и той разбра, че трябва да я отблъсне от себе си, преди и тя да го е разбрала. Просто не можеше да поеме отговорността да поквари и себе си, и това невинно същество с такива презрени, животински инстинкти.
— Ми-ра! — изръмжа той през стиснатите си зъби и започна да се бори, за да се измъкне от ръцете й. — Ми-ра! — повтори, като този път наблегна на сричките, издърпа и двете й ръце напред и здраво ги стисна между своите. Те като че ли се молеха, заловени за ръце. Молеха се за спасението на душите си, с тела, все още намиращи се в греховна близост.
Съвсем ясно бе, че Мира не търсеше от него любовна утеха. Ако трябваше да бъде съвсем точен, Лон също не изпитваше някакво особено любовно увлечение към нея. Истината бе, че в случаи като този смъртното му тяло просто не искаше да приеме никакви ограничения и с охота би грабнало нейното, отново и отново, ако не бе ясното съзнание и волята, че трябва да спре. Осъзна, че именно това бе грехът на Ева, че тя бе осъдена през вековете не толкова заради предизвикателната си фигура и чар, колкото заради първичното желание на мъжа.
— Мира, чуй ме! — започна отново той, като шепнеше настойчиво. — Не съм решил да отхвърля молбата ти. Просто трябва да разбереш колко неблагоразумно постъпваш, като отхвърляш Наял. Защото наистина едно на хиляда момичета може да спечели любовта на такъв забележителен мъж и само едно на стотици племена може да отгледа такова момиче.
Мира отново отвори уста да каже нещо в своя полза, но монахът поклати глава.
— Моля те, дете, позволи ми да свърша. Трябва да знаеш, че ние с брат ми Блар накарахме този род да се гордее с нас не за да задоволим някакви свои капризи, а чрез постоянно себеотричане. Мисълта да ставам всяка сутрин в два часа за молитва не ме привлича повече от опасността брат ми Блар да бъде ранен в боя. И въпреки това изпълняваме задълженията си, водени единствено от любовта към призванието. Така би трябвало да бъде и при теб. Да не се отдръпваш, щом първия път не ти хареса нещо, а да продължиш напред, уверена, че Той, Господ, ще ти даде сила и воля за величието, което ти е определено.
Като се поуспокои малко от уверенията на монаха, че още не е решил да отхвърли молбата й, Мира издърпа ръцете си от неговите.
— Но аз не търся величие, отче. Търся любов. Искам любов, която винаги съм знаела, че Наял Мак Куган не е в състояние да даде. Той може и да е забележителен, но както сигурно си разбрал като мен, е и точно толкова пустословен и неспособен да отдаде напълно сърцето си на никое момиче. Вие с Блар, макар и да не харесвате някои неща от работата си, по принцип сте напълно отдадени на призванието си. А аз, като стана съпруга на Наял, едва ли ще намеря някакво удоволствие от това да бъда с него нощ след нощ и година след година.
— Петата божия заповед казва, че трябва да почитаме родителите си. Трябва да им се подчиняваме, Мира. Такава е божията воля. А не е ли волята на баща ти да се предложиш на Наял?
— Да, така е. Вече ти казах. Но нали няма баща ми да легне в леглото на Мак Куган!
За момент монахът изпита желание да я удари за нахалството и нетактичността да говори толкова откровено с едно духовно лице. След това изведнъж присви очи, сякаш се бореше със себе си, за да не покаже възхищението си.
— Много добре! Ако останалите решат да ти го наложат, не е грях, че го казваш. Права си. А в брачното ложе ще бъдете само вие двамата с Наял.
— А за мен ще ми остане грехът да прелюбодействам, тъй като мога да намеря любов само в прегръдките на друг.
Точно според очакванията на Мира светият човек остана шокиран от допускането на такова порочно намерение.
— Той трябва да е идеален във всяко едно отношение, след като заради него отхвърляш мъж като Наял Мак Куган — каза Лон тихо и предпазливо.
— Да, що се отнася до това, което е от най-голямо значение за мен. Любовта. И аз мисля, че това винаги ще бъде по-важно от ранга.
— Става въпрос за викинга, който целуна ръката ти на брега, нали? — попита Лон, като я погледна право в очите.
При тези думи Мира шумно преглътна.
— Същият — призна си тя след малко. — Предводителят.
— Но, за Бога! Той е чуждоземец, езичник. И да имаш някаква причина да му се доверяваш, не е възможно да го смяташ за подходяща партия.