Звуците на доволно мляскане, които Брандър издаваше при целувките на гърдите й, разкриваха природния закон, който той не би могъл да изрази с думи: мъжът съвсем естествено получава онова, което по-късно ще бъде предложено на неговите деца, създадени от този апетит. Това бе всеобщият закон на развитието, валиден за всички хора, независимо дали бяха родени в чудесната Ерин или в далечната, страшна Туле.
Брандър, очевидно опитен любовник, беше прав. Никакви думи не можеха да убедят Мира така добре, както я убеждаваше безмълвната работа на езика му: в живота наистина имаше мигове, в които бе по-добре човек да се осланя на инстинкта, отколкото на логиката или морала. Тогава за него нямаше друг избор, освен да се съгласи с искания, които никой мъж или жена от племето ерс не би изрекъл гласно денем.
Брандър насочи горещото си внимание към лявата гърда на момичето. Той захлупи с топлата си ръка дясната й гърда, внимателно я остави там и поде същата игра с нейната близначка. Наведе устата си към нея и езикът му започна да обикаля около розовото зърно. После го захапа със същата учтивост, с която се отличаваше от самото начало на запознанството им. Мира разбра, че мъжът няма да остави нито част от тялото й непогалена и незатоплена в нощния хлад.
Дървата в огъня пращяха и изпускаха искри, а върху нея се сипеха същите неизречени думи. Този път устата и езикът на Брандър работеха по-бързо и изпращаха още по-горещи вълни към тези части от тялото й, за които тя едва ли се бе сещала някога. Въпреки че се стараеше да стои тихо, Мира започна да стене и да се повдига нетърпеливо към него. Не можеше да устои на настойчивото си желание, макар да знаеше, че е греховно.
— Какво има? — запита той, вперил огромните си страстни очи в нейните. — Да не би да съм ти причинил болка?
Тя преглътна тежко и съжали, че отново се изричаха думи. Те й се сториха безкрайно неуместни, приличаха на морски вълни, безцелно удрящи се в брега, и разрушиха това, което се бе създало между двамата.
— Не… Просто си помислих, че ще полудея, ако продължаваш така.
Той се усмихна леко, с разбиране.
— Разтвори краката си — прошепна той едва чуто. Мира не схвана думите му и поиска да го помоли да ги повтори. Но не го направи, слава Богу. Успя да се сдържи и така спести и на двамата необходимостта отново да разменят думи.
След малко той леко се повдигна. Плъзна ръце по одеялото, приседна на колене и се наведе към онова място от тялото й, което бе имал предвид.
Тя преглътна и размърда глава.
— О, Брандър, не — каза тя, но гласът й почти не се чу.
Пронизващият му поглед се впи в нейния и тя разбра, че е сериозен и решителен.
— Ти жадуваш и се нуждаеш точно от това. — Той не се молеше, а й обясняваше.
„Откъде ли го знае“ — почуди се Мира.
Изведнъж в главата й изникна споменът за неговите думи, изречени в началото: „Можеш да ми откажеш когато поискаш и ще спра“. Никога не беше нарушавал думата си, сигурно нямаше да го направи и сега.
— Мира — прошепна той отново в ухото й. Постави ръката си на мястото, за което говореха, и внезапна топлина заля тялото й. — Мира, не се страхувай. Няма да ти направя нищо лошо. Позволи ми да ти покажа колко е хубаво. Ще го знаем само аз и ти.
Мира си спомни, че това бе тяхната първа и единствена нощ заедно, тяхната единствена близост, която можеше да се окаже твърде кратка. И ако той можеше да прочете мислите й, щеше да разбере, че всяка част от тялото й жадува за тайния допир, за който говореше той. Тя отново изстена, този път от безпомощност, и усети как бедрата й бавно се разтвориха за него.
Пръстите на Брандър започнаха да я галят леко и предизвикаха в нея някакво непознато досега удоволствие. След това той поиска да покаже тази милувка а нейната завършеност и внимателно вмъкна един от пръстите си в Мира.
Господи! Нима той знаеше дори това, нима позна ваше и тази толкова тайна част от тялото й, която дори тя не бе разучила добре? Дъхът й спря при мисълта за подобна близост със съответната част от тялото на мъжа. В това време той постави там два силни пръста. Противно на очакванията й не я заболя. Макар че ни кога не бе поемала такова нещо вътре в себе си, тялото й се приспособи към това ново усещане с изумителна лекота. Изпита желание да се възпротиви едва когато той продължи да навлиза с ръката си в нея.