— Не — каза тя и се задърпа назад.
Пръстите му обаче останаха на същото място. Той положи върху бедрото й другата си ръка и притегли момичето към себе си като малко дете.
— Шшт, Мира. Не ти причинявам болка. Знам. Стой спокойно и ме остави да намеря пътя си до онова място, което ще ти достави най-голямо удоволствие. Само още няколко секунди. А след това, ако все още искаш, ще си махна ръката.
Тя се опита да му се подчини. Макар че цялото й тяло трепереше, стисна очи и се приготви да изпита по-скоро удоволствие, отколкото болка, както бе чувала, че става в такива случаи.
За нейно учудване той успя да напъха ръката си още по-навътре. Тялото й пое поне три негови пръста! И преди Мира да успее да му се противопостави, преди да изрази някакво възмущение, той започна да ги движи вътре и събуди нейната чувственост. Вниманието й се насочи към това ново усещане. О, Дева Марийо, откъде ли го знаеше той? Откъде ли знаеше това толкова тайно чувствено място, допирът до което прогони разума от главата й? Господи, нима бе важно откъде го знаеше! Тя просто трябваше да се остави на неговите действия и да бъде благодарна, че споделя с нея чудесните си знания!
— Все още ли искаш да спра? — попита той тихо и закачливо.
Тя долови закачката в гласа му, но не се разсърди. Важен бе единствено ритмичният натиск на пръстите му; и Мира разбра със сигурност, че би го последвала навсякъде, стига само да прави това с нея отново и отново.
— Вече не — отговори тя с въздишка.
Той явно я чу, защото пръстите му продължиха да работят. После постепенно ускориха и засилиха ритъма, и я доведоха до такъв екстаз, че й се поиска да заплаче.
Когато отвори очи, имаше чувството, че плува, че се издига и полита в небесата. Летеше на крилата на блаженството, което бе накарало утробата й да се свива в конвулсии и да тръпне в силни, предизвикващи сълзи, тръпки.
Глава 12
— О, Брандър, в името на всички светии! — възторжено възкликна Мира няколко секунди по-късно. Не намираше думи, за да изрази чувствата си. Така го обожаваше в този момент. Погледна надолу и силно го прегърна.
Брандър, изглежда, знаеше, че я бе задоволил напълно, защото извади пръстите си и нежно и успокоително потърси с устни устата й. После се отдръпна и й прошепна с усмивка:
— Видя ли? Жените на викингите са същите като тебе.
— Да очевидно е така — съгласи се тя и го погледна. — Но… но сега аз същата ли съм като преди? — изрече тя, опитвайки се да събере мислите си.
— Искаш да кажеш — девствена?
— Да.
— Разбира се.
Тя замълча за няколко секунди и се опита да успокои бързите удари на сърцето си, предизвикани от неговите умели движения. После плахо поде:
— Откъде знаеш?
— Е, причиних ли ти някаква болка?
— Не… Съвсем не — отговори тя с лека усмивка.
— Значи все още си девствена. Защото казват, че болката от отнемането на девствеността режела като с нож.
— Значи по това ще разбера, когато ми се случи, така ли?
Той се надигна и легна настрани. После си припомни нейния отказ да се съблече гола, притегли наметалото си и я зави.
— Със сигурност — отговори той и повдигна вежда.
Тя се надигна и отметна от очите си няколко руси къдрици.
— А ти откъде си научил толкова много за жените?
Той се изсмя тихо.
— Всеки научава това, което го интересува, миличка.
— Тогава научи ме как да доставя и на тебе същото удоволствие.
Разбира се, Мира знаеше къде се намират неговите интимни части, но все още не смееше да ги докосне. Позволи си само да постави ръка върху едно от яките му като скала бедра.
Брандър остана приятно изненадан както от нейното желание да му достави удоволствие, така и от нежната й ласка. След усещането за топлина и влажност в утробата, след конвулсиите на удоволствие, които бе предизвикал в нея, мъжът, който я бе дарил с тази наслада, имаше основание да поиска ответна нежност. Но въпреки това той се отказа. Раната на глезена му отново го бе заболяла и той се чувстваше отпаднал.
Ако Мира беше по-опитна в любовта и знаеше какво да прави с мъжкото тяло, Брандър сигурно щеше да се съгласи да легне по гръб и да я остави да действа сама. Но понеже трябваше да я наставлява за всяко действие и всяка негова дума щеше да я смущава, то реши, че засега не е нужно да продължават.
— Недей — отговори той, наведе се и я целуна по бузата — Ако решиш да останеш с нас още една нощ… ако имаш, желание, обещавам ти, че ще те науча на всичко. Но сега с моя болен крак, според мен ще е най-добре да легнем и да поспим. За една нощ успях да накарам моята дива ерска роза да разцъфти достатъчно, нали? — попита той весело, но тя не отговори.