Когато обаче стигна до коленете й, му се наложи да види много повече от тялото й, отколкото предполагаше.
— Какво? Какви са тия панталони? Жена с панталони? — попита Лон изненадан, когато вдигна наметката й и стигна до някаква набрана дреха под нея.
Блар, който я държеше отзад за лактите, хвърли поглед и сви рамене:
— Не знам. Бога ми, през всичките тия години на битки с викингите нито аз, нито Наял сме виждали подобно нещо.
— Хм — отговори Лон и бавно се изправи, като продължаваше да държи наметката на момичето. — О, не. Не, Блар. Това е просто задната част на роклята й, промушена между краката и закачена с тези метални закопчалки отпред — заяви той, изпълнен с възхищение от нейната находчивост. — Тя се е приготвила за битката с вас, когато сте й се нахвърлили.
— Да, така е!… Ще можем ли да се оправим с това? — добави той нетърпеливо. — Защото моят началник скоро ще се събуди. Често се събужда много рано.
Изпълнен с желание работата да свърши по-бързо, Лон бързо разкопча полата й и я пусна около глезените й. После се сети, че трябва да се наведе и да я вдигне. Залови се с това и усети, че се изчервява. Верен на решението си, той затвори очи веднага щом полите стигнаха до коленете й. Когато реши, че пръстите му са стигнали до бедрата й, се отмести надясно и придърпа дрехата й. Държеше очите си затворени, когато след малко чу шуртене на течност. И макар че тя не можеше да разбере, той изпита облекчение като нея. Страховете му окончателно се разсеяха, защото стана ясно, че жените викинги също като ирландките не носят гащи под роклите си. Бе чувал за такива неща. Беше чел за това в едни еротични писания, скрити дълбоко в библиотеката на манастира. Ако не го лъжеше паметта, гащите бяха измишльотина на римляните. Но явно норските жени не ги използваха, така че му беше спестена ужасната необходимост да бърка под полата й и да ги сваля.
— Готова е, глупако — дочу след малко ръмженето на Блар. — Пусни й туниката и да я водим обратно в палатката, докато Мак Кугън не е открил липсата й!
Откъснат внезапно от тези соматични размишления, Лон бързо започна да изпълнява нареждането на брат си. Отвори очи и пусна края на плаща върху намокрената земя. За щастие успя да направи всичко това, без да загуби достолепното изражение на лицето си. После, без да се бавят, тримата поеха обратно към палатката на военачалника.
— А какво ще стане, ако брат й не дойде да я освободи? — попита духовникът тихо, докато вървяха. От всичко на света най-силно мразеше да обсъжда съдбата на едно момиче в негово присъствие, много по добре щеше да бъде да прави това с брат й, отколкото с разгневения Мак Кугън.
Блар вдигна рамене.
— Не знам. Да видим дали ще се държи кротко. Ако стане послушна слугиня, ще я задържим при нас. Искаше да каже като държанка или наложница, но заради нея реши, че ще е по-добре да смекчи тона си. Както върви, май ще е много трудно да я укротим.
— Не можете да постъпите така с нея — отбеляза Лон, наведе се зад жената и развълнувано зашепна. Тя може да е издънка на нашето собствено племе, нали?
— А какво да направим? Нали видя колко опасна може да бъде, когато е отвързана.
— Трябва да поговоря с нея. Може би духовник и расо ще съумее да събуди доброто в нея.
Блар се изсмя.
— Ако има такова добро. Ти наистина ли мислиш, че твоето расо означава нещо за нея? Викингите са езичници, Лон, кръвожадни варвари като всички други!
— Да, но не убиват нашите жени, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че когато нападат нашите крепости, не отвличат жени и деца. Намират начин да ги върнат обратно.
— Да. Само че нашите жени и деца не се опитват да им режат главите.
— Все пак мисля, че ако ме оставиш за малко насаме с нея, ще успея да я върна в правия път. А може би с това ще спечелим нейното благоразположение.
Блар отново се засмя.
— Знаеш ли, ти си съвсем откачен. Както нямаш никакъв опит в боя, тя ще те събори с един удар.
— Е, няма да я развързвам. Само ще извадя парцала от устата й и така ще разбера колко е разумна.
Блар продължи да го гледа като луд.
— Нямаш ли си по-добра работа? Например да четеш ръкописи или нещо такова?
— Чудя ти се, братко. Като един от хората на краля, би трябвало да знаеш, че няма по-добра работа от спасението на един човешки живот. Стига това да спаси и човешката душа, разбира се. С твоя помощ се надявам да направя и двете неща. Дано абатът ми прости днешното отсъствие, по-дълго от обичайното за ежеседмичното ми посещение при тебе в лагера.
— Оправяй се сам тогава, щом това е толкова важно за тебе — завърши Блар и отново вдигна рамене, когато стигнаха до палатката. — Аз ще поговоря с Наял. В това няма да има нищо лошо, предполагам.