Макар че разбираше колко опасно бе да се държи така, при неговото избухване Астрид не можа да сдържи усмивката си. Никога досега не бе разговаряла с духовно лице, но ако разказите на майка и бяха верни, те не би трябвало да дават израз на гнева си. Този обаче бе постъпил точно така и Астрид изпита задоволство от неговото прегрешение. Обичаше да побеждава при единоборство с мъжете, било то словесно или физическо. Такива победи потвърждаваха нейното превъзходство над тях и я изпълваха с гордост.
Някакъв вътрешен глас обаче я предупреди, че не бива да се радва на сегашната си победа. Този духовник, с тънък като на пиле врат и облечен в женска дреха, беше може би единствената й надежда за бягство от въоръжените ирландци. Тя трябваше незабавно да се опита да му внуши желанието си.
— Как е името на майка ти? — попита Лон, когато се успокои, и отново вдигна глава.
— Елана Мак Айл. Тя е първа братовчедка на жената от вашето племе, която наричат Киарда.
Лон кимна. Този отговор съответстваше на това, което бе чул за екипажа на викингите.
— Аха Елана. Не я познавам, понеже съм се родил, след като тя и някои други са били отвлечени от норвежците. За нея си спомнят с най-добри чувства.
Макар че се владееше добре, Астрид се зарадва на тази висока оценка и изпита копнеж по родителите си. Тя бе любимката на баща си и обичаше много майка си, макар че не беше толкова привързана към нея.
Последва кратко мълчание. Лон сведе поглед с молитвено събрани ръце. Тя не говореше на родния си език и въпреки това се изразяваше доста добре. Виждаше се, че не казва каквото й дойде на езика, а подбира думите си и ги поставя на място.
— Ти си била на брега, когато Мак Кугън се е нахвърлил на твоята зестра, така ли? — попита той, без да се старае да скрие огорчението си. Колко неприятности можеха да си спестят, ако бе проявила достатъчно разум да се оттегли заедно с другите от екипажа.
— Да — едносрично отговори тя.
— Но това е лудост, дъще моя. Да решиш, че някакво богатство струва повече от живота ти! Добрият Господ ни учи да не придаваме голямо значение на земните неща. Не ти ли е казала майка ти поне това?
— Но това беше моята зестра. Тя ми е необходима и възнамерявам да си я върна.
— Да си я върнеш от хора като Наял и подчинените му? Невъзможно.
— Тогава ще умра в бой, предполагам — заяви тя. Твърдостта в тона й го накара да се зачуди дали във вените й вместо кръв не течеше леденостудена течност. Тя наистина беше по-хладнокръвна и загадъчна от всички жени, които бе срещал и може би щеше да срещне за в бъдеще. Макар че здравият разум му подсказваше, че трябва да стои далеч от нея, той се насили да се приближи до войнствената жена и да я докосне по бузата.
— Но аз не искам да умреш, Астрид. Не разбираш ли?
Тя отметна глава назад към дървото, на което се бе подпряла. Но вместо да го заплюе, както очакваше Лон, се изчерви от притеснение.
— Ето — тихо каза той и бавно издърпа ръката си. — Не е вярно това, което каза брат ми, че никой не може да те накара да се изчервиш.
— Защо… Защо ми казваш това? — избухна тя. — Какво ти влиза в работата дали ще живея или ще умра? Не разбирам.
Този въпрос напомни на Лон за разговора с брат му в палатката, когато Блар го обвини, че е казал на Мак Кугън за любовното влечение на викинга към Мира и с това е станал причина за отвличането на Астрид. Дали не е била будна и не е чула тези думи? Лон се опита да си припомни. Не. Не. Сигурен беше, че по това време тя спеше. Защо да й го казва сега? Защо не я остави да мисли, че неговото желание да я спаси е породено само от християнска любов към човешкия род, а не от чувство на вина? Да. Може би това беше най-подходящият начин да се справи със създалото се затруднение. Освен това единственото средство да я спаси от варварството бе примерът на светостта.
— Според нашата вяра убийството е грях, Астрид. При това най-големият, защото последиците от него са непоправими. Не желая Мак Кугън да обременява душата си с греха да те убие. Защото ти не си противник, който се е изправил лице в лице с него по време на битка, а пленница, невъоръжена и безпомощна… И като духовник съм длъжен да направя всичко възможно, за да насоча към тебе Божието покровителство — изрече той и за по-голяма убедителност отново я погали по бузата.
В този миг и двамата затвориха очи, той — в желанието си да изрази Божието милосърдие към нея, а тя — отчасти от смущение пред възторжените му думи, отчасти от недоверие към казаното. Досега Астрид небе срещала човек, който да действа от духовни подбуди, и затова бе много учудена.
— Не мисля, че бих искала да бъда закриляна от вашия бог.