Лон отстъпи назад и леко се усмихна.
— Не зависи от твоето желание, дъще. Искаш или не искаш, Той те закриля.
„Гръм и мълнии — възкликна в себе си тя. — Нека ме върне обратно при Мак Кугън, защото зная как да се справям с въоръжени мъже.“ От друга страна, това „християнство“ я беше заинтересувало доста.
— Върнете ме в палатката при войниците — каза след малко тя.
— Какво? — попита той невярващо.
— Човече, върни ме веднага на моите похитители.
— О, Астрид, не. Не мога да повярвам, че наистина го искаш. И двамата сме наясно, че след гневното избухване на Мак Кугън преди малко той направо ще те убие, ако те види пред очите си. И, уверявам те, това ще бъде съвсем недостойна гледка.
Лон млъкна. Бе отчаян от първия си опит за приобщаване на една чужденка към лоното на правата вяра — беше по-трудно, отколкото предполагаше. През последните няколко месеца той бе осъзнал, че една част от него иска от живота повече от еднообразното и безкрайно висене над перодръжката, мастилницата и пергамента. И сега, когато срещна тази чужденка, застрашена от опасност, пожела да я защити както от жестокостта на Наял, така и от вечното проклятие на ада. Този стремеж към постигане на някаква цел дълго време бе дрямал в него.
— А ако — поде предпазливо той, — ако успея да уредя нещата, така че и ти, и твоята зестра бъдете предадени на закрилата на Светата Църква, ще подкрепиш ли усилията ми?
Лон замръзна от изненада. Нима той сам произнесе тези думи? Как щеше да убеди абата да се съгласи с това предложение? И как можа да си помисли, в името на милосърдието, че Мак Кугън ще я пусне? Въпреки това напрегнато зачака отговора на жената. Дори да не се приемеше предложението му, то щеше да я предпази от тормоза на Наял и хората му.
— Закрила на Све… та… та… Църква? — повтори тя. Очевидно тези думи й бяха непознати и я затрудняваха.
— Да. Това означава сигурност, дете мое. Сигурност срещу всеки, който поиска да ти навреди.
Очите й се присвиха недоверчиво.
— Заедно с цялата ми зестра, така ли казахте?
Лон кимна.
— Да, това е необходимо условие.
Тя продължи да го гледа подозрително.
— А какво ще стане после с мен? Твоята църква ще ми върне ли обратно зестрата, ще ме заведе ли при моите хора?
Лон въздъхна тежко и вдигна миролюбиво ръка.
— По-полека. Всичко с времето му. Мога само да ти обещая, че ще направя всичко възможно нещата да се развият по най-добрия за тебе начин.
— Но защо? Какво очакваш в замяна? — попита тя недоверчиво. — Ще поискаш да ми се качиш, нали, завърши, убедена в предположението си.
Духовникът зяпна ужасен.
— О, Небеса! Какви думи!
Астрид повдигна рамене.
— Не разбирам защо се учудваш. Нали това преследват повечето мъже?
— Но един отец не е като другите мъже. Нищо ли не ти е разказвала майка ти за духовенството? Светите отци не се занимават с такива неща!
— Никога ли? — попита тя с нарастващо недоумение: майка й наистина не беше й споменавала нищо за отношението на светите църковни мъже към плътската любов. Астрид си спомни, че те не се женят, но според разбиранията на норвежците това не изключваше плътските връзки.
— Никога — натъртено отговори Лон.
Тя наведе глава към него, а лицето и за пръв път доби детско изражение.
— Хм. Не мога да си представя защо сте избрали, този начин на живот. Казвали са ми, че плътската любов била много хубаво нещо. Представяте ли си какво пропускате?
Лон отново се ядоса. Този път се изчерви той а тя трябваше да го успокои. И макар че тонът и изразяваше по-скоро невинно учудване, отколкото подигравка той й отговори ядно:
— Нека престанем да говорим за това! Дори мисълта за тези неща е грях.
Твърдият му тон засили увереността на Астрид, че той наистина няма намерения за любовно посегателство спрямо нея. Очевидно искрено вярваше, че с това поведение изразява любовта си към своя бог. При тази мисъл тя усети голямо облекчение. Не че мечтаеше да стане християнка. Знаеше доста много за тази странна религия и бе разбрала, че тя е подходяща само за страхливите. Но сега, ако този малък слуга на собствения си Господ можеше да я отърве от пленничеството, щеше да е глупаво да не приеме предложението му, каквото и да поискаше в замяна. Разбра, че с негова помощ ще оцелее по-сигурно, отколкото охранявана от Мак Кугън и хората му.
— Добре — съгласи се тя накрая. — Ако можеш да убедиш моите похитители да предадат мене и зестрата ми в твои ръце, отче, аз ще обединя усилията си с твоите. Обещавам ти да не казвам и да не правя нищо, което би подтикнало военачалника отново към опит да ме убие.