— Ами той… не може нито да говори, нито да чува. — В този миг Лон се ненавиждаше за огромната лъжа, но бе решил, че е по-добре да поеме върху себе си този грях, отколкото да рискува живота на момичето в ръцете на Наял.
Абатът не бе много възхитен от тези думи. Макар Лон се ползваше с доверието му, очите му се присвих: недоверчиво, сякаш реши, че неговият главен писар е загубил ума.
— Братко, ако това е така, как, за Бога, си успял да разбереш, че този беден момък желае да бъде посветен.
— Той… ми го написа.
Старшият духовник възвърна част от предишната си приветливост:
— О, значи може да чете и да пише?
— На ерски — да, сир. Но не съм сигурен за латинския. — Лон тежко преглътна, разбрал, че е достигнал границата на своите възможности да отговаря на тази серия от въпроси.
— Много добре — заяви внезапно презвитерът и се обърна да прибере някои ръкописи, които бе оставил на масата. — Щом може да пише, веднага ще му дадеш работа в скрипториума… Поне лесно ще се справя с нашите дни за мълчание — заключи накрая, махна с ръка на Лон и му показа, че не желае да обсъжда повече този въпрос.
Макар и пример за святост, в манастира абатът се славеше като страшно разсеян и често не бе в състояние да се занимава дълго време с едно и също нещо.
— Все още ли желаете да се срещнете с него? — попита Лон, когато абатът мина покрай него. Макар че горещо се надяваше да получи отрицателен отговор, много добре знаеше, че рискува да бъде наказан, ако не получи определен отговор.
— Мисля, че не. Ще го виждам в църквата цели девет пъти на ден и засега това ще бъде достатъчно.
— Благодаря ви, сир — извика Лон след него и машинално наведе глава.
— А сега, отче, трябва да се заловиш за работа.
Вместо да се подчини на заповедта, Лон остана още малко пред вратата на абата. Все още трепереше от вълнение и му се виеше свят. Никога не си бе представял, че може да излъже почитаемия абат, нещо повече, никога не си бе и помислял, че може да преуспее в това начинание!
Помисли си, че върши всичко с най-добри подбуди, и тръгна към килията си. С цената на няколко лъжи животът на Астрид сега бе вън от опасност, а манастирът щеше да получи още един чифт работни ръце. Дано само не се наложи той и момичето да пазят дълго в тайна всичко. Дано съумее да я върне обратно на викингите и да обяви на абата, че този „желаещ“ е променил желанието си и се е отказал да се покръсти в Христовата вяра.
Мира беше права относно последното местоположение на лагера на Мак Кугън. За съжаление обаче тя и нейните викинги пристигнаха твърде късно. Когато изминаха левгите, които ги отделяха от посочените хълмове на запад, от лагера на кралските войници бяха останали няколко почти загаснали огньове и две места със смачкана трева, където очевидно се бяха намирали палатките на Наял и Блар О’Фейл.
Въпреки разочарованието на Брандър и братята му. Рурик и Ланг се убедиха в искреността на Мира, която честно се постара да изпълни искането им. Но по-късно през деня, след като по нейно предложение отидоха на още две места и не откриха и следа от Мак Кугън и хората му, те отново започнаха да я гледат с подозрение.
— Тя нарочно ни води при загаснали огньове — за яви Рурик, когато спряха до един поток да напоят конете. Изрече тези думи на ерски и Мира разбра желанието му да я обвини за неуспеха им.
Засегната, тя понечи да отрече това предположение, но Брандър я изпревари:
— Млъкни. Нямаш основания да я обвиняваш. Ако бяхме пристигнали на първото място малко по-рано, сигурно Астрид вече щеше да е с нас.
— Ами. Сигурен съм, че тя ни разиграва — заяви и Ланг на ерски. — Напълно съм сигурен.
— И защо ще го прави? Ако ние не я върнем обратно в крепостта през следващите няколко часа, тя ще бъде обявена за обезчестена и семейството й няма да я приеме обратно. Така че защо да ни разиграва по такъв начин и да губи време?
— Какво искаш да кажеш с това, че семейството няма да я приеме обратно? Какво ще й се случи?
— Ще бъда длъжен да я взема за жена — откровено отговори Брандър.
— Длъжен? — повтори Мира и ноздрите й се разшириха от възмущение. След създадената между двамата през изминалата нощ близост тя не можеше да допусне, че той може да говори за тези неща така, сякаш става дума за сделка.
— Не е… съвсем така — заекна Брандър. — Не точно длъжен. Нямах предвид точно това, защото тази дума не ми харесва.
— Аха, значи това са само приказки, че ще трябва да се ожениш за нея, ако я задържим твърде дълго. Тя просто иска да се върне при хората си и да се освободи от нас. Страхува се от отмъщението на армията, ако разберат, че ни е помагала. И тя е като останалите от страхливото им племе.