— Не, вярно е — потвърди Брандър. — По тези места невестите се крадат като кравите.
Ланг седна на тревата наежен като Рурик.
— А защо мама не ни е казвала за този обичай? Нищо не съм чувал досега за него.
Брандър стисна устни.
— Щом Мира казва, че е така, значи е така. — заключи той с нисък глас. — И няма какво повече да говорим.
— И какво трябва да означава това? — настоя Рурик с предизвикателен тон и това учуди Мира. — Трябва ли да я върнем в укреплението, преди да успеем да спасим нашата Астрид? Какво ще кажеш за това?
За още по-голяма изненада на Мира Брандър решително стана, запъти се към Рурик и го зашлеви.
— Не е твоя работа да решаваш, братко! Нито пък моя. Дали младата жена ще пожелае да остане при нас и да ни помага в търсенето, ще бъде единствено нейно решение.
Мира се усети донякъде защитена от тези думи, но въпреки това отстъпи назад.
— Ти си си загубил ума от любов — изръмжа Рурик, стана и протегна ръце напред, за да се запази от други плесници. Може би щеше да получи още една или две, предположи Мира и при тази мисъл отстъпи още малко назад. — Ти преспа с нея миналата нощ — продължи Рурик — и тя те омагьосала по някакъв начин, затова вярваш на всичко, което ти каже!
Брандър не отговори. Неподвижен като статуя, той просто удари по-младия си брат още веднъж, този път по-силно.
Настъпи потискаща тишина. Двамата мъже предизвикателно впиха погледи един в друг. Мира погледна към Ланг и видя, че и той като нея бе изненадан от случилото се. Той явно споделяше нейния страх за Брандър, който сам налиташе на бой, макар че беше ранен на два пъти през последните нощи.
— Веднага спрете! Ей, вие двамата — чу внезапно тя собствения си глас. Миролюбива като всички от нейното племе, тя никога не бе виждала такова сбиване между възрастни хора и то я ужаси. — Ще остана с вас, стига това да спре братоубийството! Ще остана дори ако заради това се наложи някой от вас да бъде длъжен да се ожени за мен! За вас това явно е съдба, по-страшна от смъртта. — Тогава си представи, че е останала без подкрепа на този свят, скочи и побягна през глава към близките дървета.
Напрегнатите погледи на Брандър и Рурик омекнаха, те се загледаха след нея и дочуха горчивото й хлипане. Брандър сръга брат си в корема:
— Дявол те взел! Не само че я обиди, ами накара и мен да направя същото! Никога няма да ти го простя!
Рурик поглади удареното място, отстъпи назад и се помъчи да се поеме дъх.
Без да поглежда повече към брат си, Брандър тръгна покрай потока към пленницата. Не се наложи дълго да я търси. Намери я седнала на огромен дъбов дънер.
— Мира, извинявай — каза той и се приближи към нея. — Никой от нас не искаше да стане така. То е защото твърде много се безпокоим за Астрид и от тревога не сме спали през нощта.
Тя вдигна ръка и избърса очите си.
— Аз… аз наистина се опитвам да ви помогна да я намерите.
Той се наведе и я погледна в лицето.
— Зная. Почти ги бяхме открили тази сутрин… и дори ако не се опитваш да ни помогнеш — продължи той, падна на колене и хвана полите на наметалото й, — дори ако наистина ни бавиш, за да останем двамата по-дълго време заедно, ще те разбера.
Мира го погледна за първи път право в очите и за свое учудване откри не потвърждение на думите му, а увереност и насмешливи пламъчета. Поиска да му каже, че греши в предположенията си, но от този поглед усети внезапен студ и само преглътна.
— Значи всичко е наред — продължи той, взе ръката й и приседна до нея. — Добре е, че признаваш, че се нуждаеш от мен. И двамата се нуждаем един от друг, любов моя, и макар че едва ли това е начинът, по който момиче като тебе би желало да бъде ухажвано, така стана.
Тя отново преглътна безмълвно. После каза:
— О, Брандър, не зная. Може би Рурик е прав донякъде в обвиненията си. Заради мен отецът научи къде се намира вашият лагер и единствено той е могъл да го каже на хората на краля. Така че сигурно трябва да остана и да ви помогна да намерите сестра си, колкото и дълго да продължи това.
Той стисна ръката й.
— Мира, чуй ме. Зная, че не по твое желание приятелят ти, духовникът, е съобщил на Мак Кугън за нас. Така че нямаш вина. Остани с нас, ако желаеш, или поискай да те отведем вкъщи. Но, моля те, недей да ни помагаш само от разкаяние или чувство за вина. И двамата знаем какви ще бъдат последствията. Само ти можеш да решиш дали високата цена на твоята женитба с мен компенсира всичко това.
Тя се осмели отново да го погледне в очите и остана много доволна, че хищните пламъчета в тях бяха изчезнали и бе останала само неговата искреност.
— Оставям се на твоето решение, сладка моя… Скоро ще стане тъмно — подкани я той, понеже тя не му отговори.