— Господ да ни закриля, Брандър! Какви неща говориш!… „Господи Исусе“ — добави тя науми инстинктивно вдигна ръце, за да скрие пламналите си страни. Не можеше да си представи, че един мъж може да мисли такива неща, камо ли да ги приказва.!
— Е добре де — каза той с глас, изпълнен едновременно с учудване и наивност. — Нали наоколо няма никой, който би могъл да ни чуе? Братята ми са достатъчно далеч. Виждам дима от техния огън чак иззад онези дървета. Така че кой би могъл да чуе освен тебе? А точно в твоя възхвала са тези думи.
— Възхвала? За такива приказки моите родители хубаво биха те набили!
— Само че те искаха да те дадат за жена на Мак Кугън. Значи и ти не винаги приемаш техните решения.
Мира сведе очи, за да скрие задоволството си от неговата настойчивост.
— Е — продължи той, наведе се и постави тежката си ръка на бедрата й, а горещият му шепот опари ушите й: — Ще видим ли на какво са способни тия чудесни неща? Аз рядко греша в преценката си.
Топлината, която излъчваха ръцете му, и пламенният му шепот предизвикаха у нея усещането, че се топи; тя успя единствено да въздъхне в отговор.
Брандър, изглежда, разбра, че нейната неподвижност изразява по-скоро подчинение, отколкото свенливост, затова я побутна да легне върху одеялото и започна да я целува с обожание, по-голямо от досегашното. После притегли друго одеяло върху двамата.
— Повдигни се малко и свали туниката — игриво каза той и повдигна завивката като покрив на палатка. — Хайде. Огромно удоволствие е двама души да се опознаят. Обещавам ти, че ще е така. Ако започнеш да гледаш на това като на игра, скоро ще престанеш да се страхуваш.
Тя нервно се изсмя. Беше се чувствала така само веднъж, в ранното си детство, — когато един неин братовчед й бе предложил да се разходят до стръмния морски бряг. Освен това на вечеря беше пийнала малко вино, така че нещата, които винаги бе считала за ужасно сериозни, сега не й се струваха такива. Като на игра ли? Добре тогава, щеше да накара и него да поиграе.
— Не. Това вече го правих миналата нощ. Сега е твой ред. Първо съблечи туниката си.
Очакваше, че ще се разсърди, но за нейна изненада той се подчини безропотно.
— Тогава ти трябва да държиш одеялото — отвърна й с широка усмивка.
Без да се смути от това искане, тя седна и хвана завивката. Наблюдаваше внимателно, с наивна радост, как той свали плаща си и бавно съблече туниката, която откри пред очите й мускулестата плът на гърдите и корема му. Рядко беше виждала зрял мъж, разсъблечен до такава степен, и затова й се прииска да го пипне, но се въздържа. Нали това беше игра и партньорът не биваше да узнае нейната слабост.
— И панталоните — настоя тя, като се стараеше да овладее гласа си.
Той се отпусна отново на колене.
— Не зная дали е време.
Очите й предизвикателно се присвиха.
— А защо не?
— Защото така. Ти си толкова неопитна в тези работи, че може да ти стане неудобно.
Тя прие предизвикателството.
— Не. Няма. И от какво? Ти нали ме видя цялата.
— Да, но при мъжете е различно.
— Сваляй панталоните, ти казвам. Какво толкова му е различното?
Той тихо се изсмя.
— Доста е различно. И особено след като ме е обзело такова желание…
— Глупости — прекъсна го Мира. — Нали точно това ми каза миналата нощ. Или ги сваляй веднага, или вече няма да играя тази игра.
Брандър с въздишка изпъна крака и започна да събува панталоните си. Когато стигна до раната на глезена, погледна към Мира с надежда, че ще му помогне и ще придържа превръзката, но видя, че тя стои с отворена от изумление уста и побеляло, останало без капка кръв, лице.
— О, Света Дево Мария — изрече тя с треперещ глас. Това май вече не беше игра, както си бе помислила отначало.
Той веднага дръпна панталоните си нагоре.
— Видя ли? Казах ти, че няма да разбереш.
— Достатъчно видях. Искаш да кажеш, че ще напъхаш цялото това нещо вътре в мен?
Като видя нейната тревога, той я хвана за ръката.
— Е, не изведнъж. Но ако не искаш — няма.
— Разбира се, че не искам! И как, за Бога, можеш да наричаш такива неща игра?
Той продължаваше да я държи здраво за ръката, въпреки че тя се съпротивляваше.
— Това става, когато вече си привикнала. Това правят заедно мъжете и жените, Мира. И твоите родители, и техните родители са го правили, за да се появиш на тоя свят ти и да бъдеш тази вечер с мен.
— Не, не. Не смей да говориш за моите родители. Такова нещо можете да правите само вие, норвежците, и вашите огромни жени. Това сигурно е някакъв ужасен животински ритуал!