Марам се подсмихна, когато коленичих пред подиума, на който беше седнала. Изглеждаше безупречно, облечена в рокля точно като моята, разпростряна около нея като цвете. Протегна се напред и опря меката си ръка с изящен маникюр под брадичката ми.
— Божичко! — каза тя, оглеждайки ме внимателно. — Почти бих могла да повярвам, че си красива.
Изправи се с елегантни движения и ми махна с ръка да се кача на подиума.
— Как мога да ви бъда от полза, Ваше Височество? — промърморих аз, докато се настанявах до нея и подреждах полите си.
Гласът ми прозвуча твърде пренебрежително дори в собствените ми уши. Част от мен се чувстваше така, сякаш парченце от душата ми се беше издигнало чак до тавана и наблюдаваше разговор между двойка жестоки близначки. Удивих се на новопридобитата си способност да запазя хладнокръвие дори при вида на усмивката на Марам.
— Покажи ми, че можеш да бъдеш мен, селско момиче. Покажи ми какво си научила.
С тези думи Марам се отдалечи и се скри зад една колона. Надин не каза нищо, когато огромните врати се отвориха и през тях влязоха група прислужници.
Слугите подредиха в градината няколко гардероба с тоалети, втори подиум, няколко манекена и набор от платове. Застанаха така, че наподобяваха продавачи на малък пазар, разпрострян точно пред подиума. Наблюдавах ги с отегчено изражение. Знаех, че Марам едва скланяше да се облича в дрехите, съчетаващи кушаилски и ватийски елементи, които често носеше — едно напомняне за връзката между режимите, между културите. Всеки път, когато й взимаха мярката и правеха проби, беше мъчение.
Въздъхнах — същинско олицетворение на раздразнението — когато главната шивачка изпусна един топ плат и го остави да се развие към подиума. Лицето й видимо пребледня и тя замръзна, сякаш не беше сигурна дали да се приближи и да го прибере отново, или да го остави така. Беше възрастна и предполагах, че е изпуснала топа заради треперещите си ръце.
— Е? — сопнах се точно както беше навик на Марам. — Цирк ли ръководиш? Да не би да очакваш аз да го вдигна?
— Н-не — заекна жената. — Т-тоест да, разбира се, Ваше Височество.
— Не виждам защо това да е необходимо — обърнах се аз към Надин.
— Шивачката е донесла нов плат за зимна рокля, който би искала да одобрите — отвърна Надин, а ъгълчето на устните й потрепна.
Собствените ми устни останаха стиснати в мрачна тънка линия. Положението не ми се виждаше никак смешно; какво щеше да стане, ако тези хора разберат, че съм измамница?
— Подредихте цял подиум само и само да одобря някакъв плат? — попитах с хладен глас.
— Имаме и нова рокля за вас — обади се главната шивачка, без да я е питал някой.
Гърбът ми се изопна и усетих как ме обзема яростта на Марам. Оставих я да обърне главата ми към главната шивачка и се втренчих в нея, а тя пребледня. Беше над три пъти по-възрастна от мен, по-стара дори от Надин, а ето че се свлече на колене пред мен, стиснала юмруци така, че кокалчетата й се белееха на фона на диплите на роклята.
— Колко шивачки имаме? — попитах, без да откъсвам поглед от нея.
— Няколко — отговори Надин.
— Не желая да виждам тази повече. Би трябвало да наредя да отрежат езика ти, задето се обаждаш, когато не ти е дадена думата. Но за твое щастие днес съм в добро настроение и не желая да го помрачавам с гледката на кръв по пода.
— В-ваше…
Вдигнах вежда, жената преглътна думите си и наведе глава.
За миг успях да го проумея. Така ли се чувстваше Марам през цялото време — сигурна във властта си? Уверена в себе си? Убедена, че държи всяко положение под контрол, защото знае, че дори най-силното старо дърво ще се превие пред волята й само с една дума? Усещането беше едновременно опияняващо и дълбоко отблъскващо.
— Изведете я — наредих аз и дроидът до Надин се понесе напред.
В продължение на няколко минути единственият звук идваше от токчетата на шивачката, които се плъзгаха по мраморния под, докато дроидът я влачеше през градината.
— Къде е платът? — попитах, след като вратите се затвориха.
Раменете ми се отпуснаха със заучено движение — същата рязка промяна от напрежение към леност, която бях наблюдавала у Марам стотици пъти.
Една шивачка пристъпи напред, стиснала топ плат, коленичи пред мен и го вдигна над главата си. Беше кадифе или нещо много подобно на кадифе — мека луксозна тъкан, по която се преливаха оттенъци на синьото и черното. Прокарах стабилна длан по него и за момент ме обзе жестокият импулс да стисна юмрук, да отскубна топа и да го захвърля далеч от ръцете на момичето.