— Да?
Ъгълчетата на устните ми потрепнаха в нещо като усмивка.
— Дала си ми предавател с пряка връзка?
Аринаас се засмя.
— Мога да пренасоча обаждането до друг, ако предпочиташ.
Облегнах се назад на възглавницата и си позволих истинска усмивка.
— Не, благодаря.
Осъзнах, че харесвам Аринаас. Изглеждаше ми пряма, а и суховатото й чувство за хумор ми допадаше. Никога не се съмнявах във взаимоотношенията ни, а тя никога не се опитваше да ме разсейва със заобикалки относно онова, което искаше от мен. В момента имах много малко такива хора в живота си.
— Какви са новините?
Радостта ми се изпари.
— Ватийците ще бомбардират крайбрежните градове в източните райони.
Тя промърмори под нос нещо, което ми прозвуча като ругатня.
— Моуха! — извика после нечие име. — Свържи ме със Са ад. Бързо.
Тихо мърморене.
— Довлечи го от другия край на пустинята, ако трябва.
— Аринаас?
— Тук съм, Амани — каза тя вече с по-мек глас.
— Толкова ли е лошо, колкото ми се струва?
— Не. Още не. Все още имаме време да смекчим щетите от нападението им. Помощта ти ще ни бъде от голяма полза.
— Снабдих се с данни относно оръжейните депа и броя на взводовете, но някой трябва да ги вземе от мен.
— Браво, Амани! — каза тя топло независимо от лошите новини. — Ще намерим как да ги прихванем.
— Има и още нещо. Те… ще съсредоточат удара върху завийте в Сиди Уалид.
Аринаас изруга отново.
— Ще се погрижим за това. Потърси ме пак, ако научиш нещо повече.
— Ще го направя — обещах аз.
Връзката прекъсна, без да си кажем „довиждане“.
28
Имах чувството, че носителят с данните ще прогори дупка както в джоба, така и в ума ми. Нищо не можеше да ме накара да се успокоя и мислите ми се въртяха в непрекъснати кръгове, докато изреждах наум всичко, което знаех — бъдещата бомбардировка, какво щеше да струва тя на хората — като че ли това щеше да намали чувството ми на безпомощност, докато чаках Аринаас да уреди прехвърлянето на данните. Имах нужда от нещо, с което да се разсея, нещо, което да запълни времето.
Мислех, че може да съм забравила да готвя — особено в чужда кухня. Но мерките и движенията изплуваха от паметта ми без усилие. Семейството ми винаги празнуваше края на лятото със сладък тажин[9] — вместо маслини, майка ми слагаше смокини или кайсии, каквото ни беше останало повече в дадената година. Питах се какво ще направи сега. Дали Азиз ще се навърта около кухнята, както правеше всяка година, и ще се опитва да си открадне по малко, докато тя готви. А може би този път ще им е по-трудно да си набавят плодовете заради всички проблеми, които беше донесла тази година на селото.
Бях оставила тажина да къкри на тих огън, докато месех тесто, потънала в размисли, когато в откритата кухня прозвуча острото изсвирване на един дроид.
Марам беше застанала в средата на двора с наметало, което се влачеше зад краката й, и було, преметнато през рамо. Огледа откритото помещение с дистанцирано любопитство. Оскъдната растителност бледнееше в сравнение с нейната тучна градина, но тя не изрази презрение, което сметнах за малка победа.
— Ваше Височество? — обадих се аз, за да забележи присъствието ми. — Какво… Мога ли да ви помогна с нещо?
Тя продължи да се оглежда няколко секунди, после спря поглед върху мен.
— Не. Нищо, с което да можеш да ми помогнеш. Осъзнах, че не съм била в тази част от двореца от дълго време насам, и исках да я разгледам.
— О!
Принцесата присви очи.
— Защо си покрита с брашно?
— Когато човек пече хляб, понякога става така, Ваше Височество.
Явно беше очарована.
— Значи не ми се е сторило, че надушвам храна — заяви тя и мина покрай мен. — Умееш да готвиш. Колко провинциално!
— Ваше Височество! — повиках я аз в опит да я спра.
Носителят с данните беше скрит в спалнята ми, но близостта й до него опъваше нервите ми до краен предел. Вместо да се обърне, тя подмина спалнята ми и влезе в кухнята.
— Недейте! — извиках, когато протегна ръка към тажина.
Марам вдигна вежда.
— Бомба ли е?
— Горещо е — обясних аз и взех една кърпа. — Но е просто храна, вижте.
— Това плодове ли са?
— Да, Ваше Височество.
9
Северноафриканско ястие с месо и зеленчуци, сготвено в традиционен глинен съд със същото име, подобен на гювече. — Б. пр.