Беше ново усещане да установя, че Марам започва да изчерпва търпението ми. Бях свикнала с отчаянието, гнева и немалкото мигове, в които я мразех. Но сега имах чувството, че в кухнята ми е нахълтало дете, устремено към поредната пакост.
— Е — каза тя и седна, — не спирай заради мен. Никога преди не съм виждала как готвят на село.
Предполагах, че не е виждала как се готви въобще, но запазих тази мисъл за себе си. Оставаше ми да направя само хляба, а той беше най-лесната част от обяда. Бях решила да направя питка, но ако Марам искаше да остане, надали щеше да се съгласи да си я разделим. Пъхнах две питки във фурната, сложих да заври вода и извадих чаши, чайник и чинии за храната.
— Ще ме храниш ли? — попита Марам, опряла брадичка на юмрука си.
— Ако желаете — отговорих с възможно най-неутрален глас.
Тя изхъмка.
— Досега не съм яла месо с плодове.
— Ватийската представа за хубаво ястие е суха и безвкусна, Ваше Височество.
Тя се ухили широко. Когато чайникът засвистя, посочих към двете чаши.
— Чай?
Тя сви рамене.
— Нека да е чай.
— Така и не ти благодарих — каза принцесата, след като се преместихме в двора.
Застинах с чиния, наполовина поднесена към нея.
— Да ми благодарите?
— За изпълнението с Галена, а и за заседанието на Съвета — обясни тя. Когато оставих чинията, продължи: — Баща ми е много доволен. Благодарение на теб е повярвал, че е възможно да съм по-добре подготвена да заема престола, отколкото е предполагал.
Даже е решил, че аз трябва да държа речта по случай основаването на новата библиотека, а не някой от градските управници.
Вдигнах вежди.
— Уалили ще се сдобие с нова библиотека?
— Толкова ли е изненадващо?
— Не смятах, че ватийците ценят подобни неща.
— Какви?
— Четенето — отговорих сухо.
— Острият ти език определено ми харесва — ухили се тя.
— Целта им е да заменят Библиотека „Фихри“ така ли?
— Кое?
— Библиотеката, основана преди двеста хиляди години, която оплячкосаха — казах равно. — И опожариха.
— Не зная — отговори тя с необичайно сериозен глас. — Не съм правила такова нещо преди.
Когато видя обърканото ми изражение, поясни:
— Не излизам сред андаланците извън Зияана. Никога. Безпокоя се… че няма да се справя със задачата. Да се изправя срещу хора, които се постараха да направят омразата си към мен очевидна. И които нямат никакви причини да се преструват, че ме харесват.
Вдигнах вежди още повече, стъписана от думите й.
— О, няма нужда да си придаваш вид на оскърбено изумление — сопна ми се Марам. — Мен мразят, не теб.
— Просто ми е трудно да го повярвам.
— Защо? Ти също ме мразиш.
— Не е така!
Думите прозвучаха по-високо, отколкото имах намерение да ги кажа, и с изненада установих, че са верни. Марам се разсмя.
— Много умела си станала в лъжите.
— Не лъжа — настоях аз. — Тоест… Преди беше така. Много е трудно да харесваш някого, чиято птица едва не те е осакатила по негова заповед.
— Но сега, когато не те пребивам до безсъзнание, ме намираш за очарователна?
Трепнах от неудобство. Казано така, наистина звучеше повече от нелепо.
— Просто… Нямате нужда от моето одобрение. Но като цяло съм забелязала, че когато човек не е жесток с околните, има шанс те да го харесат.
— Не съм дете — отвърна тя, а на лицето й се изписа смесица от привързаност и насмешка. — Тук си вече от месеци, а още си мекушава.
— Значи ви харесва да ви мразят?
— Страхът и омразата са успешни защити срещу наемните убийци.
Беше мой ред да изсумтя насмешливо. Звукът накара Марам да разцъфне в усмивка, хищна като на някоя акула.
— Сподели, моля те.
— Къде се е чуло и видяло едно селско момиче да съветва Нейно кралско височество?
— Не мога да разбера винаги ли си имала такъв остър език, или си го придобила тук. Питам те, селско момиче.
— Ще ви бъде трудно — също толкова, колкото на баща ви в момента — да управлявате народ, научен да ви мрази. Доколкото ми говори опитът, страхът и омразата могат да вдъхновят хората за чудовищни жестокости.
Принцесата ме наблюдаваше зорко, а предишната й веселост бе почти изчезнала.
— И какъв опит би могло да има едно селско момиче в управлението на империи и мотивите, които движат хората?
Свих рамене.
— Никакъв. Но знам, чувала съм да говорят за баба ви с много любов и уважение. А ватийците се споменават в разговорите между обикновените хора само с клетви и ругатни.
Марам се беше заиграла разсеяно с пръстена си, макар че очите й не се откъсваха от лицето ми.