Не си направих труда да придърпам робата на раменете си и тя шепнеше, докато се влачеше по тревата зад мен, отразявана от ехото на сферите, покрай които минавах. Писъкът се разнесе за трети път иззад вратата, която водеше към градината на кралицата. Никой не беше затворил достъпа ми до нея, защото нямаше друг изход. Освен двора, имаше само една просторна стая.
Въздухът в градината беше прохладен. Краят на лятото вече беше дошъл в Уалили — меките нощи щяха да станат студени, а дните — по-хладни. Издишах и сферите осветиха бледото облаче от дъха ми във въздуха. Тази вечер нямаше луна и мрачното небе, което се виждаше през счупения купол, беше потискащо, катраненочерно, напълно лишено от звезди и светлина. Тихо свирукане ме накара да откъсна очи от него и да насоча поглед по-нататък в градината, към дървото.
— Дихиа! — прошепнах едва чуто.
На един клон, високо на дървото, беше кацнал теслит. Тялото му беше черно, но цветът му се различаваше от този на небето — в него се преливаха тъмни нюанси, като на лилави и зелени скъпоценни камъни. Короната от пера на главата му беше бяла и се спускаше назад, над тялото му. Върховете й докосваха опашката му и изглеждаха така, сякаш ги е потопил в езеро от течно злато. Беше огромен, почти колкото мен висок, и не можех дори да си представя какъв е размахът на крилете му.
„И от първите си създания Той направил звезди от топлина и пламъци, горещи и ярки.“
Въздухът около птицата блещукаше, като че ли тя и заобикалящото я пространство бяха дошли от някакъв друг свят. Сякаш надничах през прозорец, който гледаше към друга вселена. Теслитът разпери криле, два пъти по-дълги от тялото му, и се оттласна от клона.
Взирах се в него със зяпнала от изумление уста, докато той се спусна от дървото с мек крясък и се приземи на една пейка под него. Наклони глава на едната, на другата страна и се вгледа в мен с тъмните си очи, умни и проницателни. Ръката ми потрепери, когато я протегнах към него. Човката му беше хладна на допир, перата — гладки и топли. „Истински“ — помислих си.
Не халюцинирах.
Птицата разпери криле, нададе нов писък, силен и пронизителен, и полетя във въздуха.
„Всички виждат звездите, но малцина ще съзрат техните предтечи. А онези, чиито очи могат да видят златния огън, призоваваме: отворете сърца и чуйте думите ни.“
Теслитът описа кръг над мен, развял короната си от пера като знаме, и изчезна отново през пролуката в купола. Останах неподвижна дълго време, вгледана в мястото, през което беше изчезнал, омагьосана и изпълнена с благоговение. Не беше оставил перо след себе си, но от перо нямаше нужда.
„Защото Ние ти изпратихме Знак. Съзри го и го последвай.“
Нямаше да загубя надежда. Беше ми заповядано да я запазя жива, да открия решение на невъзможния си наглед проблем. Независимо какво щеше да ми коства, независимо от цената не можех да се колебая и не можех да се предам.
Надеждата бе възпламенила всичко, но от пепелта на тези огньове щеше да се роди нашият отпор срещу жестокостта на ватийците. Щях да се погрижа това да се случи.
Благодарности
Както гласи поговорката, за да се отгледа дете, наистина е необходимо цяло село[12] — макар че понякога ми се струваше, че е по-скоро цял град.
Безкрайни благодарности на сестра ми Рукайа, която настоя да напиша тази книга. Иначе можеше да не се осмеля. Благодаря на майка ми, която още от детските ми години вярваше, че един ден ще публикуват моя творба. Благодарности както на майка ми, така и на леля Наима, задето прекараха много часове на телефона, за да споделят с мен познанията си в областта на арабския поетичен канон, и за помощта им с преводите в тази книга. На по-малката ми сестра Таснийм — за неуморната й емоционална подкрепа и вяра в мен. И на племенниците ми Индия, Ханийа и Хажр, които ми бяха фенове от самото начало.
Тази книга нямаше да съществува без помощта на #teamMirage! Огромни благодарности на Ани Стоун за доверието; на Джоел Хобейка и Сара Шандлър, които помогнаха книгата да бъде оформена в цялостна първа чернова; и на Джош Банкс, винаги готов с подходящо сюжетно решение. Сара Барли, моят редактор-мечта и най-страхотният поддръжник, който един писател би могъл да си пожелае — не знам какво щеше да стане с тази книга, ако не беше ти. Всички от екипа на издателство „Флетайрън Букс“: Патриша Кейв, Нанси Трипък, Моли Фонсека, Джордън Форни, Ейми Айнхорн, Лиз Кийнън, Кийт Хейс, Ерин Фицсимънс, Бил Елис, Ана Горовой, Лена Шектър, Емили Уолтърс, Лорън Хоген и Лиана Крисоф. Благодаря ви от сърце, задето обикнахте Амани и Идрис колкото мен; не бих могла да мечтая за по-добър дом за „Мираж“. И, разбира се, на екипа от „Ню Лийф“ — не знам как щях да се справя без великолепната ми агентка Джоана Волп, както и Девин Рос.