— И ти нанесе ответен удар.
— Това не съм го казвала.
— Не си, разбира се. Нито пък съучастникът му го твърди.
— Значи е открит?
— Това сама ще си го установиш. Но тъй като допускам, че надеждата ти е утре да си извън страната…
— Можеш ли да го ускориш?
— Срещу съответната цена.
— И каква е цената ти?
— Да обсъдим това утре сутринта.
— Предпочитам да е сега. Трябва ми фалшив паспорт. Ти си единственият ми познат в Мароко, който може да ме снабди с такъв. Затова ето ме тук.
— И се възползваш от гостоприемството ми.
— Мога да си ида, господине.
— И къде ще се денеш? Пак ще навлечеш бурката ли? Много умно впрочем да се забулиш, за да преминеш през досадните контролни пунктове. А как преодоля проблема с документите?
— Намерих му решение.
— Не се съмнявам в това.
— Е, колко за фалшивия паспорт?
— Много сме делови тази вечер.
— Настоявам да чуя цената ти.
— Предполагам, че си била обрана до шушка.
— Така е. И не се каня да вземам заем от теб.
— Умна жена. Но след като нямаш пари подръка…
— Имам малко.
— И как успя да се сдобиеш с тях?
— Продадох каквито бижута имах в Маракеш.
Той демонстративно огледа лявата ми ръка.
— Виждам, че и последните остатъци от брака ти са изчезнали.
— Освен душевните белези.
— Трябва да си взела добра сума, при положение че колекционерския ти „Ролекс“ също го няма вече.
— Имах дългове за уреждане.
— А, да. Предположих, че някой ти е помагал да се изплъзваш на полицията. Сигурно ти е струвало скъпо.
— Всъщност може да се каже, че по-достоен човек от него не бях срещала.
— Радвам се за теб. Достойните мъже явно са рядкост в живота ти.
— Присъстващите не правят изключение — подхвърлих.
— И така… значи, съм прав в допускането си, че имаш малко пари.
— Каза ми, че стандартната ти цена за фалшив паспорт е десет хиляди дирхама.
— Казах ти също, че това е цената за приятели. Ако индивидът е проблематичен, да речем, издирван от полицията, цената се утроява. Боя се, че нужната сума в случая е трийсет и пет хиляди.
— Мога да ти платя двайсет хиляди и трябва да включват транспорт до Танжер. Вярвам, ще убедиш Омар да ме откара.
— Ще струва допълнителни пет хиляди дирхама.
— Само на няколко часа с кола е.
— Но помисли какъв риск крие.
— Мога да си сложа бурката и да използвам личната карта, която имам. Щом пристигнем на пристанището, ще се преоблека в моите дрехи и ще показвам паспорта, направен от теб.
— Охо, всичко си измислила вече. Много впечатляващо. Но пак съществува риск за мен и Омар. Само че ще демонстрирам добра воля и ще склоня на двайсет и пет хиляди дирхама за всичко.
Протегнах ръка.
— Споразумяхме се.
Той пое дланта ми с върховно неудобство. Отново усетих допира на топлата влажна маса плът.
— В колко часа мога да получа паспорта утре? — поинтересувах се.
— Тъй като вече е един и половина през нощта, ще трябва да спя до десет. Изработването на паспорта ще отнеме около час. Имам фотоапарат за снимката. Ще трябва да направя съответния печат за влизане в страната и да вкарам номера на документа в компютърната система на имиграционните власти. Тоест налага се да се свържа с мой сътрудник, който върши тези неща. Реших предвид доброто ти справяне с езика, че ще бъдеш французойка. Но дори на пристанището в Танжер имиграционните служители вече имат компютри. Сътрудникът ми ще се погрижи датата ти на влизане в страната да се появи на тях, когато сканират паспорта ти.
— Това ще ми струва ли допълнителни пари?
— Не, разбира се, всичко влиза в общата сума. Утре ще ти изберем име. Да не е твърде абсурдно. Ще преспим с тази мисъл.
— Добре. Наистина ми е нужен сън.
— Леглото ти те чака.
— Един последен въпрос. В мое отсъствие някой зървал ли е мъжа ми?
— Не и откакто си се опитала да го гониш във Варзазат.
— Ти пък откъде знаеш за това?
— Имам си моите източници.
— Например бившата му съпруга?
— Може би. И отлично знам, че отчаяно ти се иска да ме попиташ защо не съм дал на Самира парите, които Пол взе назаем за апартамента ѝ. А също дали съм се свързал с Пол да му кажа, че като помогне на дъщеря си и внука си за покупката на апартамент, може да се изкупи за отсъствието си от живота на Самира.
— Да съм давала някакви индикации, че ме е грижа за това?
— Източникът ми във Варзазат ме информира, че много си се ядосала по този повод. Истината е…
— Истината е, че общуването с теб е като преминаване през зала с огледала. Нищо никога не е реално. Така да бъде. Не ми е нужно да знам защо Самира не е получила парите. Нито дали си устроил всичко това, за да вкараш в капан съпруга ми, който понастоящем е в неизвестност. Оставям го на съвестта ти… ако имаш такава. Утре ще получиш от мен две хиляди и седемстотин долара за едночасова работа и пет часа пътуване до Танжер, в което дори няма да участваш. Така че бизнесът ни за тази вечер приключи. Благодаря ти за гостоприемството.