Решимостта ми да преодолея най-тежката фаза на посттравматичния стрес се беше отплатила дотолкова, че вече не бях зависима от медикаменти. При единствения китайски билкар в Бъфало открих много ефикасен чай, който ми помагаше да спя. Отначало, след като бях спряла предписаните лекарства, имаше моменти на тежка регресия и по пет дни подред пълно безсъние. Но накрая билките подействаха. Можех да работя. Можех да спя. Седмици по-късно в едно утро, запомнящо се със студената си яснота, отидох в клиника за безплодие към Щатския университет за психологическа оценка. Минах през интервю и серия от тестове, траещи близо час. „Приеми го като финансов одит“, казвах си. За голяма моя изненада получих положителна характеристика. Няколко дни след това се върнах за серия от изследвания, за да бъде удостоверено дали сега, когато бях на четиресет и една години, можех да износя плод през пълния период на бременност. Отново отговорът бе положителен, макар лекарят в клиниката, с когото разговарях впоследствие, да ме информира, че на моята възраст рисковете от спонтанен аборт и други съпътстващи проблеми са значително по-високи. Уведоми ме също така, че след като избера донор, може да се наложат поне от три до пет опита, преди да забременея.
Донорът. Прекарах две седмици да преглеждам някъде към хиляда възможности на файл с подробности за семейство и образование, професия, хобита и интереси. Беше малко сюрреалистично да задълбаваш в личните профили на всички тези мъже, които бяха мастурбирали в стерилизирана епруветка и сега бяха потенциални бащи на нероденото ми, но много желано дете.
Накрая стесних селекцията до четирима кандидати и пратих сканирани данните за тях до Рут в Бруклин. Изборът ѝ беше същият като моя: трийсет и три годишният Майкъл П. Имаше диплома за виеше образование и докторска степен от Университета в Чикаго. Писател с публикувани произведения. Спортист. Интересите му включваха класическа музика, кино, шахмат.
— Това с шахмата малко ме притеснява — каза ми Рут. — Маниаците на тема шах обикновено са разни невротици.
— Знам, че е абсурдно да избираш потенциален баща, както се избира храна в китайски ресторант. Ястие от колонка А, друго от колонка Б.
— И ако забременееш, вадиш късметче от курабийка.
— Ако забременея, ще е цяло чудо.
— Вече преживя едно чудо миналата година. Излезе жива от Сахара.
— И защо боговете да ми се усмихнат отново?
Ала го сториха — при третия опит.
Това е едно дълбоко самотно изживяване — да разтвориш крака на гинекологичния стол и да видиш как сестрата се приближава към теб с епруветка, пълна със спермата на избрания донор. Самотно и типично за модерните времена. Не е нужно да създаваш връзка; да се обикаляте и разузнавате един друг в началото, да се колебаете дали да прекосите границата към секс; да се чудите има ли шанс за нещо обещаващо; да решите дали да се задомите заедно (или не); да направите избора да се възпроизведете (или не). Никога нямаше да съществува спомен за интимно съвкупление, довело до това зачеване. Ала не чувствах у себе си и следа от съмнение, че съм взела правилното решение с подобен подход. В миналото ми имаше прекалено много емоционални отломки. Твърде силно ме притесняваше обвързване с някого в този момент. Може би след време настройката ми щеше да се промени и нямаше да съм толкова затворена за подобна възможност. Но засега…
При първото изкуствено оплождане не се получи. Четири седмици по-късно се явих за втори рунд. Когато цикълът ми дойде след две седмици, изпитах тежко разочарование и отчаяние. Ала със свойствената ми упоритост се върнах за трети рунд.
И този път… бинго.
Цикълът ми закъсня с един ден и си купих тест за бременност. Същата вечер у дома се взирах в химически третираната лентичка… и я гледах как постепенно става синя.
Ето го и него: доказателството, че съм бременна. Но нали си бях ориентирана към повторни проверки и баланси, направих си следващ тест пет дни по-късно. Отново се появи синьо и тогава се обадих на доктор Харт. След седмица тя ми даде официалното потвърждение и ме прегърна в края на консултацията.
През първите три месеца от бременността ми не казах на никого освен на Рут. Четях всичко, до което се докопах, свързано с грижите за бебето и детето. Изминаха дванайсетте седмици и вече бях извън опасната зона за спонтанен аборт. Реших, че е време да осведомя Мортън и служителите си, че очаквам дете и че след раждането възнамерявам да си взема отпуск. Защото за пръв път в живота си вече нямаше да летя соло.