Мосю Пикар присви устни и се обърна към Ахмед.
Инструктира го на френски отново да прегледа книгата. Ахмед се залови да прелиства многото ѝ страници, цъкаше с език и проверяваше дали могат да ни настанят за цялото това време. Започнах да се чудя: беше ли Пол действително направил резервацията, или това бе един от многото му „пропуски“ (както ги наричаше), които изпъстряха живота ни? Вече започвах да се ядосвам на себе си, задето не бях проверила това преди отпътуването ни. Друга част от мен ме укоряваше, че се съмнявах в него; предвид, че собственикът беше доста противен, а служителят на рецепцията се държеше като сомнамбул, кой знае дали не бяха изгубили резервацията и сега не ни играеха номера, за да измъкнат по-добра цена?
Вторият сценарий взе да ми се вижда още по-достоверен след последвалата размяна на реплики. Ахмед се обърна към шефа си, закима с глава и изрече нещо, което звучеше утвърдително. Собственикът ни заговори:
— Имам добра новина. Разполагаме със стая за целия желан от вас период. Другата добра новина е, че тя е най-хубавата в хотела — малък апартамент с балкон и изглед към Атлантическия океан. Цената е седемстотин дирхама на нощ.
Лицето на Пол помръкна. Сметачната машина в главата ми мигом се задейства: седемстотин дирхама бяха приблизително осемдесет долара, два пъти по-висока цена от тази, която Пол ми каза, че е договорил.
— Но стаята, която аз спазарих, струваше трийсет и пет — посочи Пол.
— Нямате документа за резервация, нали? — отвърна мосю Пикар. — А тъй като и ние нямаме следи за такава, опитваме се да ви настаним…
— Ангажирах стая за месец при цена триста и петдесет дирхама — заяви Пол сърдит и напрегнат.
— Мосю, след като няма доказателство, разполагаме само с думи. А думите…
— Вие какво, на философ ли се правите? — процеди Пол.
Поставих ръка върху рамото му, за да го възпра.
— Не искаше да каже това — обърнах се към мосю Пикар. — И двамата сме изтощени от пътуването и…
— Точно това исках да кажа, мамка му. Тоя си играе с нас.
Мосю Пикар пусна лека усмивчица.
— Държите се, сякаш ми правите услуга, като отсядате тук. Моля, намерете си друг хотел, стига да откриете някой е това качество и чистота, който да ви предложи толкова голяма стая за цял месец. Вратата е там. Bonne chance9.
Той се обърна и се запъти към стълбите.
— Може ли да видим апартамента, ако обичате? — извиках след него.
— Както желаете.
Направих няколко крачки да го последвам. Пол остана до рецепцията ядосан и намусен.
— Идваш ли? — попитах го.
— Май ти взе нещата в свои ръце.
— Ами, добре.
Продължих нагоре по стълбите. Когато стигнахме до първата площадка, мосю Пикар се обърна към мен.
— Съпругът ви не изглежда доволен.
— А на вас какво ви влиза това в работата? — запитах.
Острият ми тон го стресна.
— Не исках да ви засегна — каза той.
— Но го сторихте.
Коридорите на горния етаж бяха тесни, но прилично боядисани, със сини керамични плочки, ограждащи касите на вратите. Изкачихме се по стълбище, широко едва колкото да побере човек със скромни размери.
— Чудесно изолиран — отбеляза мосю Пикар, когато стигнахме до дървена врата с резбовани решетести орнаменти. Отвори я.
— Apres vous, Madame10.
Влязох вътре. Пикар включи лампа върху масичка. Първата ми мисъл беше: „Господи, тук е ужасно тясно“. Намирахме се в миниатюрно пространство, представляващо дневната, е резбовани дървени маси, канапе, тапицирано е тежък брокат, и малко кресло. Цялото помещение надали беше повече от три-четири квадратни метра. Тънки ивици светлина, навлизащи през процепите на сините дървени капаци, улавяха прахта в стаята. Усетил разочарованието ми, Пикар каза:
— Нататък става по-добре.
Отвори свързваща врата и се озовахме в стая с висок сводест таван с открити дървени греди, акцентът на която бе широко двойно легло с огромни кръгли възглавници, подпрени на резбованата табла, тапицирана с избеляло червено кадифе. Всичко беше тъмно масивно дърво и в кафяво: покривалото на леглото, голямото бюро в комплект с резбован стол, солидният скрин, креслото тип отоманка с табуретка за краката отпред. Каменни стени. Банята беше приемлива и чиста с душкабина, изрисувана със сложни орнаменти. Завъртях крановете и установих, че налягането на водата е прилично. Когато се върнах в спалнята, останах стъписана. Пикар бе отворил капаците и вътре беше нахлула светлина. Тъмната пещера внезапно се бе изпълнила с кристални слънчеви лъчи. Последвах го на балкона — навън денят бе все така нажежен и ярък.