Когато пое протегнатата ми ръка, много лекото ѝ стискане и влажната ѝ длан ми подсказаха, че е притеснена по повод тази среща. Опитах се да ѝ вдъхна спокойствие, като посочих към две прашни кресла в един ъгъл на фоайето, където можехме да разговаряме необезпокоявани, и помолих рецепционистът да ни донесе ментов чай. Тя беше много притеснителна и със силно желание да угоди. Казваше се Сорая. Беше берберка от най-южните райони на страната, дълбоко в Сахара. Сорая бе на двайсет и девет години и работеше като преподавател в местно училище. С внимателно разпитване научих, че е завършила университета в Маракеш и дори в рамките на обучението си е прекарала една година във Франция. Когато не успяла да си уреди продължение на визата, върнала се у дома. Езиците бяха нейна страст. Освен родния си арабски и френския беше овладяла английски и сега усъвършенстваше испанския си.
— Само че с марокански паспорт е трудно да живееш или да работиш някъде другаде — поясни.
— Значи, никога не си живяла в Англия или Щатите? — учудих се, впечатлена от нейния английски, когато минавахме на този език от време на време, въпреки че от самото начало се разбрахме да възприемем правилото „само на френски“.
— Това е мечтата ми — да мога да ида в Ню Йорк или Лондон — сподели тя със срамежлива усмивка. — Но с изключение на Франция никога не съм била извън Мароко.
— А как тогава говориш така добре езика ми?
— Учих го в университета. Гледах при всяка възможност американски и английски филми и телевизионни програми. Чета много романи…
— Кой е любимият ти американски роман?
— Много харесах „Спасителят в ръжта“… Холдън Колфийлд беше моят герой като петнайсетгодишна.
Разказах ѝ как съм започнала да уча френски в Канада, че съм тук със съпруга си художник и съм решена да съживя френския си през четирите седмици на престоя ни.
— Но вие вече го говорите добре — отбеляза тя.
— Прекалено любезна сте.
— Обективна съм. Макар че върху чужд език трябва да се работи непрестанно, иначе избледнява от паметта.
Попита ме как сме решили да дойдем в Есувейра. Интересно ѝ бе да научи, че Пол е идвал в Мароко преди близо трийсет години, полюбопитства къде живеем в Щатите и попита дали Бъфало би ѝ харесал.
— Бъфало не може да бъде наречен особено космополитен или елегантен град.
— Но вие живеете там.
Беше мой ред да се изчервя.
— Не е задължително да си мечтал да живееш там, където си се установил — отвърнах.
Тя затвори очи за миг, наведе глава и кимна в знак на съгласие.
— И тъй, ако искам да подобря френския си за месец, по колко часа на седмица ще са ми нужни? — попитах.
— Зависи от програмата ви.
— Тук нямам програма. Никакви задължения, уговорки или неотложни ангажименти. А вие?
— Преподавам в начално училище на деца между шест и девет години. Но от пет часа нататък съм свободна всеки следобед.
— Ако предложа два часа дневно…
— Можете ли да си позволите три? — попита тя.
— Колко ще ми струва?
Лицето ѝ поаленя още повече.
— Не е нужно да се стеснявате за това — казах ѝ. — Просто пари са, а тия неща е най-добре да се уредят в началото.
Господи, колко по американски звучах. Картите са свалени на масата. Кажи си цената и да говорим.
След миг или два тя попита:
— Седемдесет и пет дирхама твърде много ли ви се виждат?
Седемдесет и пет дирхама бяха малко под девет долара. Незабавно отвърнах:
— Виждат ми се твърде малко.
— Но аз не бих желала да ви искам повече.
— Само че аз бих желала да предложа повече. Ще приемете ли сто и пет дирхама на час?
Тя изглеждаше поразена.
— Това прави огромна сума на седмица.
— Доверете ми се, ако не ми беше по джоба, щях да ви кажа.
— Добре тогава — отвърна тя, отклонила поглед, но с лека усмивка на лицето. — Къде ще провеждаме уроците?
— Имам малък апартамент горе. Ще трябва да го уговоря със съпруга ми, но мисля, че няма да има проблем.
— А може ли да попитам… каква сте по професия?
— Не е нещо особено вълнуващо.
Когато ѝ разправих накратко за работата си като счетоводител, тя запази неутрално изражение. Усетих, че се чуди дали имам деца и къде са сега. Или просто проектирах своите грижи и комплекси върху тази стеснителна, ала наблюдателна млада жена?