— Прощавай, съжалявам — избъбрих. — Трябваше да идем другаде.
— Няма проблем. — Изглеждаше облекчена, че отново съм при нея. — Да започваме ли?
Заехме се да обсъждаме глагола vouloir — искам — и вариациите на употребата му. Особено в условно наклонение. Бих искал. Великата устремена надежда. Започнах да рецитирам:
— Je voudrais un cafe… voudrais-tu un cafe aussi?… il voudrait reussir… nous voudrions un enfant…22
В този момент вратата на спалнята се отвори и се появи Пол, облечен и с още влажна от душа коса. Поздрави мен и Сорая с широка усмивка.
— Tout a fait, nous voudrions un enfant — изрече, приближи се до мен и ме целуна по устните. Определено бихме желали дете.
После се обърна към Сорая на френски:
— Как напредва жена ми?
— Справя се фантастично. Наистина има дарба за езика. И работи много упорито.
— Такава си е тя.
— Имате прекалено високо мнение за мен — възразих.
— Няма достатъчно добро самочувствие — посочи Пол. — Може би ти ще ѝ помогнеш в това отношение, Сорая.
Казах му, че закуската ще пристигне всеки момент, но видях, че вече е преметнал чантата със скицниците и моливите през рамо.
— Фуад ще ме нахрани. Ела там след урока. Je t’adore23.
Лепна ми още една целувка на устните и излезе.
Когато вратата се затвори зад него, Сорая отклони поглед встрани и промълви:
— Je voudrais un homme comme votre mari.
— Mais plus jeune? — допълних.
— L’age importe moins que la qualite.
Бих искала мъж като твоя съпруг.
Но по-млад?
Възрастта е без значение пред качеството.
— Убедена съм, че ще намериш някого с много качества — казах ѝ.
— Аз не съм убедена — отвърна тя почти шепнешком. После продължи: — И така, essayer24 в субжонктив. Дай пример в първо лице единствено число.
Помислих за миг, после казах:
— Il faut que j’essaie d’etre heureux.
В качеството си на преподавател Сорая не изглеждаше доволна от отговора ми.
— Аз трябва да бих искала щастие — преведе тя изречението ми на своя отличен английски. — Можеш да го кажеш и по-гладко.
— Съжалявам. Проблемът е използването на субжонктив с „бих искал“. Както ти посочи, няма как да „трябва да бих искал“ нещо.
— Ако трябва да кажеш, че искаш щастие…?
— Je voudrais le bonheur.
— Много добре. А в субжонктив?
— Ще заобиколя vouloir и ще използвам essayer. Да се опиташ. Например: Il faut que je essaie d’etre heureux. Трябва да се опитам да бъда щастлива.
Последва още една от замислените паузи на Сорая.
— Всичко опира до стремеж, нали? — промълви тя.
Закуската пристигна и тя пи кафе заедно с мен. Работихме до един часа. После ѝ платих за седмицата и ѝ пожелах приятно прекарване в Маракеш.
— Entre nous25, има един мъж, французин, с когото състудентката ми иска да ме запознае. Банкер, работи в „Сосиете Женерал“. Родителите ми ще го приемат неохотно — не защото е банкер, а понеже е французин. Но аз малко избързвам с тези разсъждения.
После, след като се уговорихме да се видим в понеделник в обичайното време, тя пое към своя уикенд и срещата с французина, който можеше да се превърне или не в инструмент, създаващ ѝ нов живот. Ако надеждата те кара да се движиш напред, това може да ти отключи много врати.
След като Сорая си тръгна, взех дълъг душ и се преоблякох в чисти дрехи, погледнах часовника си и си казах, че ако побързам, мога да направя компания на Пол за късен обяд в заведението на Фуад. Ала тъй като в петък си четях имейлите, реших да хвърля поглед на полученото тази седмица, преди да се отправя към сука.
Първият имейл беше изпратен само преди двайсет минути от моя свръхщателен деловодител Мортън. Гласеше следното:
Сега, след като разчистихме проблемите на съпруга ти с данъчните, заех се да сложа в ред документите му, за да не се налага „да се надпреварваме с времето“, когато дойде моментът за подаване на данъчните декларации догодина. Знаеш как има навика да хвърля всичките си квитанции, фактури и извлечения от кредитни карти в папката, която ти му даде. Започнах да ги сортирам в сряда и ето че сутринта попаднах на тази фактура. Колебах се дали да ти я изпратя сега, или да изчакам, докато се върнеш след няколко седмици. Но реших, ръководен от етични и морални съображения, че е по-добре да поема риск в посока незабавна прозрачност.