сигурна смърт.
С плясък хеликоптерът се носеше право на изток все по -навътре в
планините, а пилотът летеше колкото може по -ниско с двамата
пътници, които висяха под трите колелета за кацане. Всяко изкачване,
спускане или рязък завой разтърсваше телата на мъжете. Над земята бе
започнал да се спуска мрак, но пилотът не беше включил никакви
светлини. Бородин реши, че разполага с някакви уреди за нощно
летене, за да се гмурка толкова смело между тези непознати скалисти
каньони.
След десет минути смразяващ студ, който му се стори цяла
вечност, шумът на витлата се промени, когато наближиха борова
горичка под високи заострени скали. Най -сетне щяха да кацнат.
Бородин щеше да наругае Председателя за това мъчително пътуване, но
едва след като спре да трепери.
Машината се спускаше все по -ниско и по-ниско, докато най -накрая
двамата мъже просто се измъкнаха от примките и се приведоха под
въздушния поток, който запращаха по тях свистящите и плющящи
винтове. Бородин очакваше, че хе ликоптерът също ще се спусне на
земята, вместо това ревът на турбините се усили и безформената
машина отново се понесе на изток, оставяйки сами двамата мъже сред
замръзналата пустош.
Знаеше, че двамата след час, ако не и по -малко, щяха да загинат от
хипотермия. Но също така знаеше, че Хуан Кабрило едва ли е
изпразнил торбата с номерата.
Бородин посочи към мястото, където хеликоптерът се беше скрил
зад едно скалисто възвишение.
— Да, примамка, браво.
Хуан премина от руски, един от четирите езика, които владе еше,
на английски с руски акцент, за да се избъзика със синтаксиса на
Бородин.
— Да, примамка.
— А пилотът? Той ще се измъкне ли?
— Защо да не се измъкне? Нали седи пред пулта за управление на
«Орегон».
Хуан се наслади на поредицата от чувства, които се из писаха по
обветреното лице на Юрий, докато осмисляше чутото. Неразбирането
отстъпи място на проумяване, което отстъпи място на ужаса от
станалото и възмущение от възможните последици.
— Искаш да кажеш, че докато фучахме из планините на метри от
земята, в кабината не е имало пилот? Че можеше да ни убие, докато си
е седял на спокойствие и в безопасност на вашия кораб?
Хуан не можа да се сдържи и го подразни още малко:
— Моят пилот, Гомес Адамс, прякоросван така, заради флирта с
жена, която удивително приличал а на Керълайн Джоунс, истинската
Мортиша2,
разполагаше
с
по -малко
от
седмица
да
тренира
телеуправлението на «Камов», след като го купихме и монтирахме
електрониката.
— Ти си луд!
— Напълно — съгласи се Хуан с усмивка. — Хайде.
Той го поведе към горичката наблизо, където ги чакаше друга
изненада от екипа на Кабрило. Беше снегомобил «Линкс Рейв» RE 800
R, боядисан в матовобяло, което съответстваше едно към едно на снега.
С широката си верига и двойни състез ателни ски той беше съвършената
машина са пресичане на арктическия терен. До него лежеше торба с
каски и бели арктически екипи. Единият се отопляваше от акумулатор,
а другият можеше да се включи към електрозахранването на
снегомобила. Имаше и ватирани боту ши и ръкавици.
— Облечи се. В затвора имат хеликоптер и скоро ще ни подгонят.
Юрий подхвърли, докато се обличаха:
— Значи затова не сменихме посоката, когато отлетяхме от там.
Искал си да подгонят руската машина?
— И докато преследват празния «Камов» на из ток, ние ще поемем
на север, където ни очаква «Орегон».
— Колко време?
Хуан прехвърли крак през седалката на моторната шейна и запали
8 0 0 - к у б и к о в и я д в и г а т е л « Р о т а к с » . Н а д в и к в а й к и в о я н а д в у т а к т о в а т а
машина, отговори:
— Около час.
Пъхна жака на кабела, койт о висеше от шлема в сателитния
телефон, който също беше скрит сред оставеното оборудване.
— Обажда се Едмон Дантес — кодовото му наименование
намекваше за прочутия затворник, който избягва от доживотна присъда
в шедьовъра на Дюма «Граф Монте Кристо». — Излязохме от замъка
Ив.
— Едмон — чу се щастливият отговор на Макс Хенли, — готов ли
си да намериш съкровището и да си отмъстиш?
— Съкровището ще бъде преведено по анонимна сметка веднага
щом се върнем на борда, а отмъщението никога не ми е влизало в
плановете.
— Как мина? — попита Хенли, зарязвайки преструвката, че не е
бил загрижен за безопасността на Хуан.