повърхността по д машината започна постепенно да се начупва. Онова,
което преди беше твърдо, сега се превръщаше в полюшващи се парчета,
които ставаха все по -тънки, докато машината не започна да се крепи на
ледена каша като в хладилниците на рибарски магазин. Металните ски
не намираха опора. Онова, което ги държеше над водата, беше
инерцията, поддържана от слабото сцепление, което широката верига
успяваше да намери в кишата.
Скоро се озоваха над спокойна чиста вода, от която се издигаха
струйки мъгла. Въпреки това снегомоби лът продължаваше да върви, а
килватерът от ледена каша се превърна в пенеща се вода. Хуан се
наклони назад, докъдето смееше, за да не заорат ските във водата —
напълно реална възможност, която щеше да запрати и двамата като
парцалени кукли в океана. Видя, че се носят на крачка -две от целта.
Наведе се малко напред, защото прецени, че тежестта на Юрий е
достатъчна да държи ските над водата. Кабрило и преди беше вдигал
снегомобила на верига, както се наричаше тази маневра, но никога не
го беше опитвал с пътник зад себе си и при толкова високи залози.
Двигателят «Ротакс» работеше безупречно и те се плъзнаха под
водата, без да подскачат весело като хвърлен плосък камък, а с
равномерната сила на превозно средство, построено специално за тази
цел. С приближаването корабът израстваше все по -голям, докато накрая
закри океана от погледа на Кабрило. Той осъзна, че скоростта по друг
начин се беше превърнала във фактор. Движеха се твърде бързо и щяха
да се блъснат доста силно в рампата на гаража, покрита с тефлон. При
сегашната скорост щяха да се оттласнат от нея като воден скиор и да се
блъснат в далечната стена с такава сила, че обезопасителната мрежа
щеше да ги среже на парчета. Обаче, намалеше ли скоростта твърде
рано, снегомобилът щеше да потъне като камък във водата.
Той леко завъртя газта назад, за да провери как ще реагира
машината, и само след половин секунда се паникьоса, щом видя, че
ските нагазиха по -дълбоко. Отново даде пълна газ. Нямаше начин да
направи нужните изчисления. Всъщност имаше, но затова му трябваше
суперкомпютър или мозъкът на Марк Мърфи. Но сега беше сам.
Според хората на «Орегон» шофьорът на снегомобила се опитваше
да се самоубие, докато се носи с осемдесет километра в час по
повърхността на водата към стоманения борд на товарния кораб, който
се извисяваше над Хуан и Юрий като крепост над двама самотни
ездачи.
Хуан усети, че намали твърде късно, и стегна тялото си за
съкрушителния удар. Оказа се обаче, че изборът му на време е
съвършен. На няколко метра от рампата намали, оставяйки шейната да
вдигне голяма вълна, която от своя страна уби още от инерцията. Щом
започна да потъва, машината влезе в трюма, ските стъпиха на
потопената във вода начална част на рампата и снегомобилът изпълзя
от водата така контролирано, че на Кабрило се наложи само съвсем
леко да натисне спирачките, за да спре.
Настъпи пауза от около половин секунда, през която всичко в
главата му беше застинало, преди екипът да започне да изскача от
херметическите врати и иззад екипировката. Хората му нагазиха в
развълнуваната вода, която п родължаваше да се стича от снегомобила
по рампата, все едно ловджийско куче се отърсва от водата, след като е
извадило гъска от езерото. Чу се аларменият сигнал, който
известяваше, че гаражната врата се затваря. Няколко ръце се
протегнаха към Юрий Бородин, за да го положат на докараната
количка. Веднага щом измъкнаха ръцете му от ръкохватките върху
арктическия костюм на Кабрило, той си свали каската и се обърна да
види как е приятелят му.
Джулия Хъксли, Хъкс или «докторе» за повечето от екипажа, вече
се беше навела над Бородин, докато един санитар внимаваше руснакът
да не падне от количката. Облечена в операционен костюм, тя стоеше в
студената вода, без да обръща внимание. Първото, което направи
обучената във военния флот лекарка, беше да вдигне визьора на
каската.
Сякаш някой вдигна капака на шлюз — от долната част на каската
бликна поток кръв. Каската беше толкова тясна, че всичката кръв,
която Бородин беше изкашлял от пробития си бял дроб, се бе събрала
около долната му челюст и при всяко кашляне бликваше наново от
устата му. Джулия свали каската му, мислейки си, че вероятно се е