Бени и Марк прави гледаха филма. Ви, рискувайки много, погледна зад паравана, бегло видя какво става на екрана и веднага се върна в укритието си.
Когато филмът свърши, Бени запали осветлението и попита:
— Кое е момичето? Познавам ги почти всичките. Тази е нова.
— Плюя на момичето, тя не ме интересува — каза Гирланд, сядайки на масата. — Кой според теб го е снимал?
Бени, замислен, си почесваше ухото. После се изкатери върху табуретката.
— В Париж такива филми правят шестима. Разбираш ли, всичко изглежда твърде неугледно, но самата работа е тънка. При това никога не знаеш кой кога ще те наклепа. Затова те са отчаяни момчета, готови на риск. Такъв филм струва примерно 30 000 долара. Разбираш ли, момчетата снимат, тиражират копия и пращат в Англия или Америка по за сто долара касетата, понякога по-скъпо. Пък и тук има добър пазар. Всяко момче си има своя техника. Според мен това е работа на Пиер Роснолд. Не мога да гарантирам сто процента, но осветлението и ракурсът са негови.
— Къде мога да го намеря?
— Има студио на улица „Гарибалди“. За параван прави портрети на звезди и светски лъвове… е, нали разбираш. А пари прави от порното.
— Познаваш ли го?
Бени с цялото си тяло изобрази отвращение.
— С него дори не бих се изпикал в един и същи писоар. Пършивец.
— А кой се е снимал в мъжката роля?
— Качулката пречи. Роснолд доби голям опит с тези филми. Джек Додж, американец. Не съм сигурен, но ми се струва, че именно той се снима с маска, за да не го познаят. Работи в Сами-бар. Там се тъпчат предимно американци. Но момичето ме заинтересува. Не е професионалистка, това е очевидно, но техниката е изумителна. Такава може да гребе парите с лопата.
— Пука ми за момичето. Има още три филма, Бени, и аз трябва да ги намеря. Ще се наложи да навестя този Роснолд и да му поскъся ръцете.
Бени опули очи:
— Внимавай, приятелче. Той е такъв подлец!
Гирланд се плъзна от стола.
— Аз също — разсмя се той. — Благодаря ти, приятел. Отивам при Роснолд.
Бени прибра касетата в кутията и я протегна на Марк.
— Ако ти потрябвам, обади ми се.
Той изпрати Марк. Щом като излязоха в коридора, Ви Мартин се измъкна от своето скривалище и се шмугна в кенефа.
Дрина се обливаше в пот, местеше се от крак на крак, всяка минута поглеждаше часовника. Какво да прави, ако Гирланд си замине, преди да е дошъл другият агент? Ковски ще побеснее. Той и така не го обича много. Сърцето му бясно се мяташе, гърлото му беше пресъхнало…
Появи се Гирланд.
Дрина скочи от мястото си. Глупаво е така да стърчи в арката на двора. Ако се смеси с тълпата, ще е добре, но той съвсем си беше изгубил главата. Като се обърна, бегом изскочи на улицата. Ако не бяха тези пъргави скокове, Гирланд не би му обърнал внимание. Той видя как дебелакът се хвърли да тича и се намръщи, като позна един от най-жалките агенти на съветската служба за безопасност.
Студиото на Роснолд беше наблизо и Марк с бърза крачка се отправи към булевард „Пастьор“.
Дрина вървеше по петите му. За да не го изгуби от погледа си, той беше принуден да върви направо, като блъскаше минувачите.
През това време Гирланд мислеше дали тази среща е била случайна или руснаците са надушили, че Шерман… На ъгъла на булевард Пастьор той влезе в едно кафе. Беше час пик и той с труд си намери свободна масичка в дъното на залата, на Дрина също му се искаше да похапне, но да влезе той не се осмели и се разположи на терасата, за да може да вижда входната врата. Поръча си сандвич с шунка и водка.
Гирланд видя през витрината Дрина. Дойде келнерът. Гирланд си поръча бифтек и бира. На терасата Дрина си беше избрал несполучливо място за наблюдение. Той виждаше вратата, но не виждаше вътре в залата. Гирланд разбра това. След минута Гирланд вече се обаждаше на Дорей.
— Струва ми се, че нашите руски приятели се интересуват от филма. Следи ме Дрина.
— Филмът във вас ли е? — Дорей познаваше всички агенти на руското разузнаване в Париж.
— Разбира се.
— Къде се намирате? Ще изпратя хора да ви прикрият.
— Недейте да нервничите! — измърмори Гирланд. — Ще се справя сам. Помислете си! Не можете да изпратите хората си без официална заповед!
Дорей преглътна хапката. Гирланд беше прав.
— Но ако те нападнат и вземат филма…