— Това няма да се случи. Успокойте се! Ще се позабавлявам с това парче сланина и ще залича следите. Просто исках да погъделичкам нервите ви — каза Марк и окачи слушалката.
Той се върна на масата. Сервираха бифтека и той, без да бърза, се наобядва. След като плати, излезе на булеварда и безгрижно пое по пътя си.
Дрина го пропусна пред себе си и тръгна след него. Гирланд като че ли се разхождаше. Като повярва, че с нищо не се беше издал, Дрина се отпусна.
В изкуството да замита следите Гирланд нямаше равен на себе си. Като наближи радиомагазина, пред витрината на който се беше събрала неголяма тълпа (предаваха новини за поп-музиката), той бързо я заобиколи и се мушна във входа на съседната къща. Той извърши тази маневра така мълниеносно, че Дрина не се сети веднага, че неговият клиент е изчезнал.
Дрина изпадна в паника, изтича покрай вратата, зад която се криеше Гирланд, стигна до най-близкия ъгъл. Върна се назад, вече заблуден, като се озърташе на всички страни. Гирланд го наблюдаваше и се подсмихваше.
III
Ви Мартин живееше под наем в стая на деветия етаж на стара олющена сграда на улица „Сенжер“. Легло, фотьойлче, двукрилен гардероб, електрическа печка, мивка — това беше целият интериор. На масата под капандурата един малък транзистор по цял ден се тресеше от музика, без която Ви не си представяше себе си. С нея живееше Пол Лабрей. Бяха се запознали на Левия бряг и тя веднага се беше влюбила в него. Готин тип с дълги светли коси и със слънчеви очила. Когато го попита с какво се занимава в живота, той й беше отговорил, че продава на чужденците пикантни снимки на изхода от туристическото бюро на Кук на площад „Мадлен“. Тя не му вярваше, защото той често се връщаше и в четири часа, и излизаше сутрин преди осем. Беше сигурна, че той се занимава с нещо друго — продава наркотици, например — но на нея й беше все едно. Той имаше пари, не беше стиснат, а това беше главното. Когато се нанесе при нея, си плащаше наема.
Бени Слейд я откри случайно. Той търсеше дългокрака блондинка с дълги коси, а тя се разхождаше по Елисейските поля в търсене на клиент. Контрактът за хиляда франка месечно й позволи да наеме стая и да си осигури прехраната. За да се облича, тя крадеше и проституираше. Онази вечер, когато се прибра вкъщи, тя си мислеше само за Гирланд. Вечеря при Гарен! Тя порови в гардероба си. Какво да облече? Ето тази къса червена копринена рокля, която открадна миналата седмица в универмага Троа Картие. Доволна от себе си, тя включи транзистора и легна на леглото, но тутакси скочи и побягна към огледалото. Разкошните й коси като че ли бяха изгубили блясъка си. Тя напълни мивката с вода.
Лабрей, като се върна вкъщи, я намери наведена над мивката.
— Ако ме докоснеш, ще те опръскам! — извика му тя. Ви се боеше, че той ще се лепне за нея, като я види в това положение. Но на Лабрей не му беше до любовни игри. Нямаше настроение.
— Какво правиш тук? — измърмори той. — Мислех, че си на работа.
Ви изцеди косите си и обви главата си с кърпа.
— При Бени ненадейно пристигна някакъв негов приятел. Много готин. Ще вечеряме заедно.
Лабрей се подсмихна. Те имаха уговорката, че всеки е свободен да се разпорежда със себе си както намери за добре.
— Надявам се, че няма да го домъкнеш тук. Днес никъде няма да ходя.
— Да го доведа в тази дупка? Шегуваш се. Той ме покани при Гарен. Висша класа. Бас държа, че ти даже не знаеш къде се намира.
— Много ме интересува!
Лабрей пушеше, пропускайки дима през носа си. Завистта го човъркаше. Ако тези кучки ги канят в шикозни ресторанти, те веднага са готови да преспят. Но на глас каза:
— Бъди внимателна. Всичките приятели на Бени са измамници.
— Само не и този. Истински джентълмен. След вечерята обеща да ми покаже истински бухарски килим. Фрашкан е с мангизи.
— Какво правеше при такъв подлец като Бени? — с любопитство попита Лабрей.
— Дойде да му покаже един филм, порнографски трикове. Искаше да разбере кой го е снимал и що за тип се е снимал… Не ме питай защо.
— Поне знаеш ли как се казва?
— Марк Гирланд, ако това има значение.
Лабрей се изправи. Дрина често му беше споменавал за бившия агент на ЦРУ. Веднъж даже му го показа и Лабрей запомни високия елегантен брюнет, който се беше отказал от тази гадна служба. Той шумно издиша.
— Какво ти е?
— Висок брюнет с голям нос?
— Не е чак толкова голям. Много благороден нос.
— Висок брюнет ли е? — Лабрей едва се сдържаше.