— Да, и много красив.
От Орли Лабрей беше се обадил на Дрина и той му беше казал, че в делото на Шерман изглежда е забъркан Гирланд. Сърцето на Лабрей замря.
— Я седни за малко — каза той, потупвайки леглото до себе си.
— Нали виждаш, че съм заета. Ама аз ти обясних… Ей! Ама че животно…
Дланта на Лабрей звучно като изстрел се залепи за задника на Ви.
— Сядай тук! — интонацията на гласа му учуди Ви. Бледото лице беше изкривено от гримаса. Тя рядко го беше виждала такъв страшен и силно се боеше от тези изблици на ярост.
— Добре, добре, ще седна, само недей да удряш така силно. Боли.
Тя седна открая.
— Е, какво искаш?
— Да знам какво точно е станало между Гирланд и Бени. Всичко, и най-малките подробности, от самото начало.
— Защо ти е?
Лабрей замахна.
— Отговаряй, да те вземат дяволите!
Изплашена, Ви му разказа всичко, което знаеше.
— Сигурна ли си, че това са били порнофилми?
— Ами да! Ставаше в леглото и можеш да ми вярваш, аз…
— Млъквай!… Сега слушай. На никого нито дума! На нито една жива душа, чуваш ли? Кажеш ли на някого, ще ти откъсна главата!
Ви се отдръпна, прочитайки в очите му безумна омраза.
— Аз… на никого… обещавам.
— Предупредих те. Ще стоиш тук, докато не се върна. Да не мърдаш от мястото си!
— Не, не, не мърдам.
Той я изгледа с леден поглед, извърна се кръгом и излезе.
След като се изплъзна на Дрина, Гирланд се насочи към посолството на САЩ. Мави Пол го позна и престана да печата, докосна се до дългата линия на масата. Тя не прикриваше враждебността си.
— Здрасти, красавице! — той пазеше дистанция. — Ти си ослепителна като този майски ден. Какво ще кажеш, ако вечеряме заедно? Имам великолепен бухарски килим, бих искал да ти го покажа.
Мави натисна копчето.
— Господин Гирланд, сър.
— Да влезе — отговори сухо Дорей.
Мави посочи вратата.
— Влизай, Ромео.
Марк печално поклати глава.
— Ако знаехте само от какво се отказвате. Нощта с мен е лакомство, за което мечтаят всички хубави момичета.
— Представям си! Чакат ви. — Тя отдръпна ръката си от линията и започна да пише на машината.
— Последния път, когато ме прегърнахте… — понечи да каже той, но Мави сграбчи линията.
— Само една дума! — развика се тя, като напразно се опитваше да го стигне с линията. — Чакат ви!
Вратата се отвори и Дорей си промуши главата.
— Какво правите, Гирланд? Влизайте, влизайте. Оставете на мира моята секретарка. Тя е сериозно момиче и вие напразно си губите времето.
Гирланд се разположи удобно във фотьойла.
— Сигурен ли сте, че Дрина ви следеше?
— Разбира се — отвърна Марк, докато изваждаше ролката от джоба си и я подаваше на Дорей. — Скрийте това. Сега, когато се заинтересуваха и руснаците…
— Мислите, че те са проследили и Шерман?
— Сигурен съм в това. Не разбирам защо не предупредиха полицията, че той се е появил с фалшив паспорт? Биха могли да го направят анонимно. Защо ли съм им аз?
— Ковски е глупак. Трябва да благодарим на Бога за това.
— Във всеки случай той знае, че вие сте се срещали с Шерман и на него му е известно за филма. Ако Ковски си помисли, че работата е във филма, а той точно така ще си помисли, ще се опита да притисне Бени Слейд.
— Кой е този?
Гирланд обясни и добави.
— Бени гледа филма. Той не познава момичето. Трябваше да му го прожектирам, за да науча кой го е снимал. Ковски може да обработи Бени, а Бени е страхлив като заек. Ако го притиснат, той ще се пречупи и Шерман ще остане с пръст в устата.
Дорей се замисли.
— Нищо не мога да направя официално. Разчитам на вас. Можете ли да осигурите неговата безопасност?
— Да, разбира се, но това ще струва нещичко. Споменахте за разходи. Не мога да си харча парите за него. — Гирланд внимателно погледна Дорей.
— Работата е извънредно важна. Разходите са за моя сметка.
— Никога не съм мислил, че сте способен така да се разпореждате с парите на Шерман…
Дорей удари с юмрук по масата.
— Трябва да се действа бързо! Трябват ми резултати. Ще ви се плати, но необходими са резултати.
— Спокойно, спокойно… Познавам двама здравеняци, които ще се погрижат за Бени. А вместо да си дерете гърлото, Дорей, я ми покажете как изглеждат парите.