— Вие ли ще ми говорите за моя дълг?
— Да.
Ковски хвърли пълен с омраза поглед, но Малик спокойно седеше пред него, убеден в своята правота.
— По-спокойно! — подвикна Ковски. — Не забравяйте, че висите на косъм. Вие сте нула, празно място! Само една моя дума и ще се озовете в Сибир. Вашето задължение е да изпълнявате моите заповеди. Ясно ли е? Плюя на идиотските ви идеи!
В гнева си той изведнъж почувства, че не се бои от Малик.
— Ако се възползвате от секретния канал, практически ще лишите Шерман от шансовете му за президентското място — продължаваше Малик с непроницаемо лице.
— Какви ги дрънкате, малоумен кретен! Можем ли да бъдем сигурни, че това е Шерман, в което аз не съм убеден, и дори да вдигнем американската полиция на крак, как ще разберем защо той е идвал? Ето кое ни интересува! Само ЦРУ да надуши, че тая работа ни е известна, и веднага ще замете следите, а ние нищо няма да научим!
— Няма защо да изясняваме подробности от неговите машинации, ако използваме този канал. И без това ще постигнем желаната цел… Шерман няма да бъде избран.
— Проклет глупак! — закрещя Ковски. — Колко пъти ще ви повтарям! Трябва да разберем защо той е идвал тук! Това е нашата задача. Шерман си мисли, че никой не го е познал и затова е в наши ръце. Изпълнявайте!
— Но той и без това ще бъде в наши ръце, ако се възползваме от тайния канал — спокойно настояваше Малик.
— Вън! Правете каквото ви е заповядано! Разберете защо е идвал Шерман! Нищо повече не се иска от вас.
Злобна усмивка освети лицето на Малик:
— Това ли е вашата заповед?
— Да! Изпълнявайте!
Малик стана:
— Принуден съм да ви се подчиня само защото сте мой началник.
Той излезе от стаята, безшумно затвори вратата зад себе си и се върна в кабинета. Там свали микрофона и с удовлетворение прослуша записа. После извади голям плик и написа отгоре:
„Разговор с др. Ковски. Пети май. Хенри Шерман.“
Мушна касетата в плика, залепи го с тиксо и го сложи в джоба си. Още една лента в колекцията, още един шперц за душицата на Ковски.
Студиото на Пиер Роснолд се намираше на петия етаж на една стара къща на улица „Гарибалди“, но асансьорът и фоайето бяха оформени по последна мода. Фотоклетка автоматично отваряше пред посетителите стъклените врати, салонът беше застлан с червен килим, тънки позлатени столове, огледална масичка, на която пъстро се открояваха илюстровани рекламни издания. Всичко беше по-изящно, по-солидно, отколкото у Бени, чувстваше се шик, аристократизъм.
Гирланд се огледа. Незабележима врата в дъното на салона се отвори и веднага отново се затвори. Пред него изникна висока кльощава брюнетка на около тридесет години. Лицето й лесно можеше да бъде възприето за гипсова маска. Маската въпросително погледна, устните й леко се разтегнаха в подобие на усмивка.
— Господине?
— Мосю Роснолд тук ли е? — омайно се усмихна Марк.
Усмивката му нямаше никакво въздействие.
— Мосю Роснолд го няма.
— Къде мога да го намеря?
Тя го измери с леден поглед.
— Можете да си уговорите среща. Кажете ми името си.
— Бързо е. Кога ще си дойде?
— Ще бъде тук не по-рано от понеделник. Вашето име?
— Извънредно бързо е — настояваше Гирланд. — Къде мога да го намеря?
Жената безстрастно го гледаше. Тя беше подчертано вежлива, като бръснар.
— Моля, името ви.
— Том Стег. Ние с мосю Роснолд имаме общи интереси.
— Ще го предупредя за вашето посещение. Позвънете в понеделник, той ще ви определи среща.
Жената изчезна като мираж. Гирланд не се сдържаше. Слезе на първия етаж и преди да излезе от асансьора, извади от джоба си две десетфранкови банкноти. И почука на портиерката.
Дебелана с ролки на главата и с шал на раменете отвори вратата и подозрително като всички портиерки на Париж го погледна.
Гирланд пусна в действие цялото си обаяние.
— Извинете, мадам, много е неудобно, че ви безпокоя, но спешно ми е необходимо да се видя с мосю Роснолд.
— На петия етаж — смотолеви тя и вече искаше да затвори вратата.
— Бихте ли могли да ми направите една малка услуга? — Марк беше настоятелен и като че ли без да иска, й показа банкнотите. Портиерката забележимо подобри отношението си.
— Не се съмнявам, че сте много заета — отново заговори Марк — и не бих искал напразно да ви откъсвам от задълженията ви, но аз вече бях на петия етаж и ми казаха, че мосю Роснолд го няма. А аз имам с него много спешна работа. Не бихте ли ми подсказали къде е той?